За културата на насилието сред подрастващите

Убийство с „мишка“ и без мишка

15-годишно момче намушка смъртоносно 11-годишно момиче! Стана обичайно криминалните новини за малолетни да разплискват кръв по медиите. Всяка трагедия повдига дебат за това, кой е виновен. Доколко смислен е този въпрос, когато последиците са необратими?

Венцислав Панайотов: Няма как да не се чуват такива новини. Те са част от реалността. И не се случват само сега. През комунизма подобни неща не бяха проектирани, защото носеха негативи на управляващата класа. Насилието е пропило нашата природа. В нас спят много животни, които могат да бъдат пробудени.

насилието

Насилието: Как едно дете става насилник?

Венцислав Панайотов: Има редица изследвания, които показват, че и авторитарният, и либералният тип възпитание носят своите негативи. Когато детето бъде притискано да следва волята на родителите си, то или се затваря в себе си и развива различни психози, или рязко отхвърля родителския авторитет и тръгва да доказва себе си, което може да доведе до изблици на агресия. От друга страна, когато родителите са незаинтересовани, детето няма опора, която да му помогне да изгради правилна представа за света.

Каква е вината на технологиите? В началото печатната преса е била заклеймена като дяволска работа. Днес това клеймо звучи нелепо. Дори се чудим как да насърчим децата да четат книги.

Венцислав Панайотов: Технологиите ги разделям на две – социалните мрежи и видеоигрите. Ако 1/3 от времето си детето прекарва в изкуствена среда, в която убиваш с един клик, това няма как да не окаже влияние. Въпросът е, че ако този подтик се допълни от подобни импулси от семейството, приятелите, училището – това го подсилва. Когато тяхното влияние е в друга посока, нещата се балансират. Социалните мрежи не са лоши. Не можем да забраним на нашите деца да имат профили във Фейсбук. Но трябва да ги научим как да действат – кого да приемат, с кого да се свързват и какво от себе си да показват.

Приятелството с родителите е определящо?

Венцислав Панайотов: Този момент е решаващ. Защото, ако си сложим ръка на сърцето, и нашите родители не са знаели всичко за нас, когато сме били тинейджъри. А тогава не имало дори Интернет. Значи, каналите на влияние са различни, но топлата връзка между родители и деца продължава да е необходимост.

Още от 50-те години на миналия век американско изследване следи кои са факторите, които оказват влияние върху подрастващите. В началото това се били семейство, училище, приятелска среда и църковна среда. През 80-те години се появяват медиите, които от последно място излизат на първо, а църковната среда губи присъствие. Ако семейството е здраво, то ще успее да филтрира и да помага при подбора на среда, приятели и т.н. Подсъзнателно децата имат усещане за граница. Но ако родителите не са си на мястото, децата се потапят в опасни неща и всяко изкушение става пързалка, на която трудно се спира.
Затова трябва да стимулираме семейните ценности.

Твоята професия дава още едно измерение на темата. Как се отразява това, че църковната среда изпада от сферите на влияние върху подрастващите?

Венцислав Панайотов: През последните няколко десетилетия традиционните протестантски ценности в Америка са пометени. В България ние идваме от една православна действителност, която комунизмът тотално обезобрази. И сега виждам, че в обществото цари един типично български скептичен материализъм. Хората не вярват в нищо и презират всякакви авторитети. Аз не говоря за строга църковност. Но всяко семейство трябва да осмисли в какви ценности възпитава децата си. Хората действат сляпо и правят това, което са напипали. Но обществото трябва да стимулира тази дискусия за основата. Защото, когато тя липсва, изкривяванията са логични.

Съвършенството започва отвътре – по радио 3:16

Обичаме да се сравняваме. Чувстваме се добре, когато сме по-добри. Имаме стимул и спортна злоба, когато сме по-зле от другите. Или пък се отчайваме. Глупаво е. И децата го знаят. Но Исус ни кара да останем безмълвни, когато иска да бъдем съвършени като… Бога. Кой би дръзнал да се сравнява с Бога!

съвършенството

Съвършенството на Бога?

Немислимо е. Дали?

И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. Матей 5:48.

  • Какво означава това?
  • Каква е разликата между перфекционизма и съвършенството?
  • По какво се различава от безгрешността?

Слушайте предаването „Библейски послания“, за да разберете вестта, която е представена от п-р Борислав Йорданов.

Колко типа майки съществуват?

Какви типове майки съществуват в наши дни?

Верният отговор е „безброй“ – колкото майки, толкова и уникални типове. Но все пак, начинът на мислене, възпитателният подход и отношението към детето определят един обобщен тип майчинство. Психолозите са ги свели до 15 основни. Разбира се, никоя майка не е представител на нито един тип в чистия му вид. Всяка съчетава няколко типа, но един е доминиращ или определящ.

типове майки

От друга страна, борейки се с проблемите и недостатъците си в зряла възраст, ние понякога дори не осъзнаваме, че корените им са далеч назад в детството ни, заложени от типа майчинство, което е упражнявала върху нас собствената ни майка. Разбира се, не можем да променим нищо в този факт, още по-малко да обвиняваме майките си за това, което са, но можем да направим друго – да вземем съзнателно интелигентно решение да променим собствения си родителски стил.

Ако съм наясно, че осакатявам бъдещето на детето си, със сигурност ще променя нещо. Ако знам, че един ден то ще се превърне в несигурен, изпълнен с комплекси човек, неспособен да взема решения, който изпада в паника всеки път, когато трябва да прояви твърдост, и на когото всички тайно или явно се подиграват, непременно ще бъда по-внимателна, нали?

Всеки иска най-доброто за децата си. Въпросът е дали правилно преценява кое е това „най-добро“.

Слушате внимателно и преценявайте – от кой тип майки сте?
„По пантофи“, радио 3:16

Идеалната диета при диабет – интервю с доктор Стоян Гръков

Д-р Стоян Гръков говори за превенцията на диабета в малка поредица предавания. Според него трябва да гледаме на рисковите фактори в комплект, но всеки пак храненето е сред първите три. Затова отделяме и повече време за него.

диета при диабет

Три стъпки към промяна на хранителния режим при диабетици:

  • Първо, образовайте се! Човек трябва да е наясно какво прави и защо го прави.
  • Второ, правете нещата постепенно! Опитът показва, че когато се опитваме да променяме всичко накуп, не се получава.
  • Трето, намерете си съмишленици! Човек трудно прави промените сам. Ако нямате подкрепата на семейството, промяната е почти невъзможна.

Диабетът тип 2 е широкоразпространено заболяване. Повече от 600 000 хиляди българи са диагностицирани с диабет. Но на всеки четирима със стаж има един, който не знае, че е развил заболяването.

Червеното месо – неподходяща храна за диабетика

Идеалната диета при диабет е базирана на растителна храна. Повечето медицински организации, които включват резултатите от последните научни изследвания в своите препоръки, съветват месото да се избягва.
Червеното месо е богато на миоглобин, който съдържа желязо. Именно то спомага за развитието на инсулиновата резистентност. Освен това, СЗО обяви червеното месо за канцерогенно по отношение на рака на дебелото черво.

Затова препоръката е червеното месо да се избягва или да се замени с пилешко, риба или нискомаслени млечни продукти. Но още по-добре е да се премине на растителна храна. Такава е препоръката на Американските клинични еднокринолози, една от най-респектиращите организации от професионалисти в света.

Как да направим промени към по-здравословна диета при диабет?

Най-добрата диета е храна от растителен произход.
Това е идеалът. Но всеки трябва да прецени къде се намира, как да оптимизира храненето си и същевременно да бъде сигурен , че си набавя всички необходими вещества за изграждането на едно здраво тяло. Затова се образовайте, бъдете последователни и си намерете приятели, които да ви ударят едно рамо.

Молитвата и Божията воля – от поредицата “Как да познаем Божията воля”

Как да разберем Божията воля за нас?

Морис Венден събира в един практичен пакет осем стъпки. Но молитвата е тази, която винаги можем да приложим при всички обстоятелства. Исус казва да искаме помощ за днешния ден и да оставяме утрешния ден в Божиите ръце. Той не ни показва всичко наведнъж. Вероятно ако видим цялата картина, няма да можем да овладеем всички емоции. Неговият план е да ни води ден след ден. В Планинската проповед Исус дава здравословна препоръка за стресираното ежедневие: „Не се безпокойте за утре”. Вярно е, че някои решения трябва да бъдат взети предварително. Затова Бог ни предлага помощта Си всеки път, когато е необходимо.

молитвата и Божията воля

Молитвата не е предназначена само за важните неща

Животът ни не е „парцелиран” на части, където ние вършим маловажните неща, а Бог прави всичко значимо. На практика, няма нищо прекалено незначително и нищо прекалено съществено, за което не можем да Го помолим. Той е Бог, за Когото няма невъзможни неща. Поддържа Вселената с всичките й светове, звезди и галактики. Той е също и Бог, Който се грижи за тревата на полето и за храната на врабчето. Знае дори броя на космите на главите ни. Колко повече се интересува от това, което се случва вътре в тези глави!

Молитвата – разговор с Единствения, Който е готов винаги да ни слуша

Когато разказваме на приятелите си за решенията, пред които сме изправени, обикновено говорим и за най-малките подробности. Независимо дали става въпрос за смяна на професията или преместване в друг град, или дори за купуване на нова маса за кухнята, ние се впускаме в големи детайли. Обсъждаме всичко „за” и „против”. Обясняваме защо се спираме на дадена възможност, а не на друга. Не бива да забравяме, че като приятели на Бога имаме привилегията да разискваме с Него всички подробности и детайли.

Пет принципа на щастливия брак

Или как да живеем дълго и щастливо заедно

Разбира се, принципите могат да бъдат десет или двайсет, или два – зависи как решите да ги формулирате. Но пет е хубава цифра – помнят се лесно и обобщават най-важното. Извлечени са от резултатите на изследване, проведено от проф. Карл Пилемер, който казва: „Вместо да се фокусирам върху малък брой истории, моята цел беше да се възползвам от мъдростта на множеството, събирайки съвети за любовта и връзките от широка и разнородна група семейни хора с дългогодишен семеен стаж. Това е научно надежден и достоверен начин.“

щастливия брак

Пет принципа на щастливия брак

Ще ги чуете в предаването „По пантофи“ на радио 3:16, но още сега обърнете внимание на един от тях – „Изберете някой като себе си“. Това е дълбока мъдрост, с която често не се съобразяваме, просто защото не си оставяме достатъчно време да преценим дали другият е „като нас“. Само че това е изключително, съдбоносно, фатално важно! И изобщо не става въпрос да бъдете с еднакви вкусове за музика, книги или кино; да обичате една и съща храна или да имате общо хоби. Това е сходство на повърхността, което може да го има, може и да го няма. Важно е сходството „под повърхността“ – споделяне на обща ценностна система, възгледи за света, религия, идеи. Именно там разминаванията са фатални.

Пет принципа на щастливия брак,
„По пантофи“,
радио 3:16.

Битие, 3 глава – маркетинг и реклама в рая

Битие - маркетинг в рая
Иван Мирчев Николов служи като пастор в продължение на 25 години. Изучавал е киносценарий в Ню Бояна. Завършил сертифицирано обучение за коуч към ICF (Международната коуч федерация).

 

Битие разбива митовете

Злото е тук!
Раят е твърде „на изток“!
И единственото сигурно нещо е смъртта, като изключим данъците! (Както се шегува Уди Алън.)

Библията ни казва защо сме се озовали в такъв проклет свят! Тя разказва една голяма история, която започва със Сътворението, грехопадението и матрицата на греха до Потопа. Първите 11 глави на книгата Битие са различни от всички останали. Те ни отвеждат в праисторията – време, за което историята няма никакви други източници. Мистерията е разбулена и ни води към… друга мистерия.

Битие 3:1-24 обяснява света, в който живеем. Адам и Ева в прекрасния Едем избират свой път на развитие, вместо Божия проект. И до днес се чудим как съвършени хора в идеален свят не успяват да видят кое е доброто за тях! Но не бива да очакваме, че тази история предоставя прости отговори на сложни въпроси. Тя не е древен комикс, нито приказка за отдавна отминали времена.
Напротив! Богословите твърдят, че библейският наратив е разбивач на митове. Но за да видим сърцевината на идеите, които предава, трябва да го четем през очите на древните.

Началото на всички световни беди

Всичко проблеми започват на сладки приказки между жената и змията. Змията е мъдра, вероятно красива (нима Бог може да прави грозни неща?) и дори говори. Това обаче не е древна версия на д-р Дулитъл. Ние се питаме как едно животно може да говори? Имала ли е змията крила? И дали е била медиум? Но авторът не е сметнал за нужно да се занимава с подобни въпроси. За древните змията е символ на злото. За евреите тя е просто част от полските зверове, които Бог е създал. Лудостта е в това, че нещо, което е създадено “добро”, започва да действа като провокатор. Това е богословието на злото – то е неочаквано, забулено и изглежда добронамерено, красиво, разумно и мистериозно.

Рекламите идват от рая

Змията действа като маркетолог. Тя пали жената с идеята, че с нейния Адам имат шанс от простосмъртни да станат богове! High level! Продуктът, който ще им помогне да подобрят естеството си, е наличен! Той се намира в центъра на собствената им градина. И така, Адам и Ева купуват идеята на змията. Но както става с повечето прехвалени стоки, не практика не се получава това, което рекламата обещава.

Промоцията на “забранения плод” – фалшива реклама

Очевидно грехът не е нещо незначително – някаква история за „липсващата ябълка”. В същността си това е разрив на взаимоотношенията. Накрая Бог раздава проклятия на килограм! Адам и Ева не му оставят друг цивилизован избор да ограничи злото. А ние, без изобщо да сме били там, им сърбаме попарата. Голямо чудо! – да познават доброто и злото. Колко щеше да е хубаво, ако се бяха примирили само с доброто!

Р.S. Тази история е дълбока вода. Тя не ни дава всички отговори. Не забравяйте, че само глупакът има потенциал да ги намери. И все пак “Бог е любов”. А любовта покрива множество въпроси. В крайна сметка всичко между човека и Бога е въпрос на доверие, нали?

Диабет тип 2 – какво, кога и по колко пъти на ден да ядем?

Диабет тип 2 – какво, кога и по колко пъти на ден да ядем?

  • двукратното хранене има предимство пред формулата „често по малко“
  • изтеглете вечерята в по-ранен час или се откажете от нея
  • изберете пълнозърнест хляб, вместо бял
  • заменете бялата захар с плодове
  • не се предоверявайте на диетичните напитки

диабет

Диабет тип 2 е метаболитно заболяване

То се подмладява като възраст и се разширява като територия. Освен генетичната предразположеност има и други рискови фактори за появата на болестта. Най-добре е те да се разглеждат в комплект. И все пак храненето оглавява челната тройка. Както се казва, диетата е първа сред равни. Останалите две – са обездвижването и наднорменото тегло. Но диагнозата диабет тип 2 вече не е присъда.

Често по малко или само двукратно?
„Не е важно какво ядеш, но колко, кога и по колко пъти на ден – казва д-р Стоян Гръков. –
В миналото диабетиците са лекувани с инсулин, което може да доведе до хипогликемия. Но съвременните инсулини са по-различни. Те са дълготрайни и бързодействащи, Обикновено се приемат по веднъж на ден. Така че този аргумент за нуждата от често похапване е обезсилен.“ Чешко изследване показва, че диабетът се повлиява положително при хората, които се хранят само по 2 пъти на ден, сравнение с тези, които хапват често по малко – общо 6 пъти. И все пак, този въпрос не е проучен достатъчно. Ако не сте на инсулин, проверете лично как ще се почувствате по-добре.

Диабет тип 2 и един разтоварващ ден

Един период от 12-часово гладуване влияе положително на инсулиновата резистентност. Затова препоръката на специалистите е вечерята да се елиминира или да се изтегли в по-ранен час.

Диабет тип 2: Какво да ядем?

„Никой не обича да му казват какво да яде.
Но можем да се доверим на един основен принцип, който се налага при почти всички епидемиологични изследвания и клинични опити: Повече плодове, зеленчуци и зърнени храни!

Как стои въпросът с хляба?

Българите сме пословични с консумирането на големи количества хляб. Повечето от нас, ако не прибавят към основното и няколко филии, имат чувството, че не са се наяли. От друга страна, хлябът е набеден за голям враг на здравето. Д-р Гръков не съветва да го изхвърлим от менюто си: „Хлябът е хубаво нещо. Въпросът е какъв вид хляб избираме? Белият не се препоръчва – има твърде много калории, малко ценни вещества и почти няма фибри, които играят много важна роля за метаболизма. Вторият въпрос е в количеството. Принципът за добрите неща е: да се консумират умерено!“

Позволена ли е захарта?

Бялата трапезна кристална захар не е най-доброто дори за здрави хора. Но ако обичате сладко, това не означава, че не бива да консумирате плодове. Дори сушените. От друга страна, изкуствените подсладители може да не толкова безвредни, за колкото ги мислим.

Възпитанието на баба и дядо? – дискусия в “Какво да кажем за…”

Българските баба и дядо са легенда. Всеки българин между 20 и 50 години къта в сърцето си поне един идиличен спомен за „баба и дядо на село“. Ваканциите при тях са най-красивото и затрогващо нещо, което си спомнят емигрантите, когато ги притисне носталгията.

възпитанието

Възпитанието на баба и дядо?

Днес легендарните български баба и дядо сякаш добавиха нов пръстен към ореола си – те са фактическите „мама и татко“ на цяло едно поколение българчета, чиито родители изкарват парите си в чужбина – децата на гурбетчиите.

Влезте в който искате български клас ученици – в центъра на София или в някое харманлийско село – и на почти половината (ако не и повече) от децата на родителските срещи ще видите баба или дядо.

Добре ли е това или не? Къде е истинското място на баба и дядо в живота на едно дете? Опасно ли е те да са реалните „мама и татко“? Дали западният модел – на професионалните бавачки – не е по-правилният? Ето, около такива въпроси се върти този път дискусията в „Какво да кажем за…“ по радио 3:16.

Какво да кажем за… възпитанието на баба и дядо?

Свещената библиотека – поредица „Книгата с книгите“ 2 част

Библията не е една книга, а библиотека от книги.

  • Какви книги съдържа и какъв е техният жанр?
  • На какви езици е писана Библията?
  • Какво представлява разделението Стар и Нов завет?

Вярваме, че Авторът на Библията е Бог.

  • Но как Бог е написал Библията на практика?
  • Как се разбира, на кои книги Бог е автор и на кои не?
  • Какво представлява понятието Библейски канон и как се е стигнало до него?

Библията е универсална книга, която съдържа вест за всяко поколение във всички векове. Каква е основната вест на Библията? И какво значение има това за нашия живот?

библиотека

Поредицата „Книгата с книгите“ накратко ще опише Библията. В поредицата ще разглеждаме какво е съдържанието
и посланието на библейските книги, защо са били написани и какво е тяхното значение за нас днес. Теологът д-р Емил Гаджалов ще ни помогне да направим един кратък преглед на тази мини-библиотека, наречена Библия.

Д-р Емил Гаджалов е Директор на Теологичния колеж „Стефан Константинов“. Завършил е теология в Колонж, Франция. Има магистърска степен по теология от Софийския Университет, а през 2016 година защити докторската си степен там върху старозаветната книга Еклесиаст.