Tel 032 633 533

Жертвите на родителите

Аз се претрепвах заради него, виж го сега как ми се отблагодарява…

Колко често чуваме тези тъжни думи от устата на огорчени родители. Лошото е, че те са самата истина – те наистина са се „претрепвали“ за доброто на детето си. Забравили са себе си, забранили са си да се радват на живота, да изпитват удоволствие, да почиват и релаксират. Всичко в името на детето! Няма жертва, която да не направим; няма мъка, която да не изтърпим; няма лишение, на което да не се подложим! Важното е то да е добре, да има всичко, „да не се мъчи“.

жертвите на родителите

При някои родители двигател на тези жертви е чувството за вина – заради свръхзаетост, заради липса на време за детето, заради периодично избухваща агресия. При други е тяхното собствено възпитание като малки – техните родители са ги научили така, показали са им такъв начин на живот и те просто го копират.

Но така не се постига нищо друго, освен нещастие – нещастие за цели две поколения – на родителите и на децата. Родителите пропускат всички радости и удоволствия на живота, навлизат в старостта неудовлетворени, изтощени, с мисълта, че животът им се е изплъзнал. Децата израстват с чувство за вина и дълг, понякога в бунт срещу непоисканите от тях жертви, за които сега са принудени да плащат. Между тях и родителите им се настанява едно напрежение и желание „най-сетне“ да им олекне и да се отърват… неизвестно от какво.

Ключът се нарича „правилно подредени приоритети“.
„По пантофи“, радио 3:16

Close Menu