Като човек и Праведника си има нюанси. Той е умен, пресметлив и работлив. А най-вече отговорен. Не пилее пари и не си губи времето. Вместо по баровете, се гърби на нивата. Сее и жъне. Грижи се за семейството и яде от труда на ръцете си. Просто е работохолик, иска да му казват браво и въпреки желанието и енергията, която влага във всичко, е нещастен. Всъщност не си харесва живота. Прекрачва себе си, за да бъде одобрен. Робува на имиджа на светец. И съжалява, че няма дързостта на малкия си брат – да зареже всичко и да си тръгне. Преглъща огорчението и не се разтоварва от бремето да бъде добрия син. Ден след ден, без да получи и едно яре за усилието. Не го ли чувствате поне малко близък?
Сцена: Гневът на светеца
Големият син се страхува от това, което допуска. Празникът ще потвърди извоюваният от таткото шалом (мир, просперитет и добри взаимоотношения) на брат му със семейството и общността. Затова е толкова краен в обвиненията: Нима ще простим на този, който изяде имота ти с проститутките?
Да спиш с проститутки е достатъчно лошо, но да си пропилееш наследството с езически блудници е пълна катастрофа. Ако сработи подобна фалшификация, никой свестен родител не бил дал дъщеря си на такъв мерзавец. Нали си спомняте, че селото само си налага нормите. По онова време хората са безкомпромисни. Толкова е оскърбително провинението на малкия, че е възможно да провокира убийство. Затова репликата на големия е умишлено подстрекателство, което се прицелва в мира между Блудника и баща му пред цялата общност. На практика добрият син идентифицира брат си като бунтовник. А законът на Моисей казва, че такъв трябва да бъде убит с камъни. От задкулисието на историята разбираме какви са братските чувства на един Праведник, втасал с маята на фарисейското мислене.
Културни настройки: Укротяването на Праведника
Гадно преживяване и грозна сцена за един празник. Гостите се разстройват. Защо е този панаир пред всички. Не могат ли да обсъдят нещата насаме?
Традиционният патриарх ще нареди на слугите да укротят Праведника и да го заключат в мазето. Но Бащата излиза от всички рамки на нашето мислене. Вместо да му отмъсти, той унижава себе си и умолява сина си да влезе и да се присъедини към празника. Дали благодатта, която по-рано достига блудния син и го връща у дома с шалом, може да го направи пак?
Следва продължение…