Апостол Тома – вярващ или варварин

А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато дойде Исус. Затова другите ученици му казаха: „Видяхме Господа“. Но той им каза: Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не сложа пръста си в белега от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам! (Йоан 20: 24, 25)

Исус е посрещнат като цар на Пасхата в Йерусалим. А после е екзекутиран като рецидивист, позорно разпънат извън града. Неговите приятели превръщат горницата в свой временен дом. Но Тома е единак, различно преживява нещата. Той се изолира, опитва се да преживее траура и разочарованието сам.

апостол Тома

Без сантименти към апостол Тома

Тома страда и за Исус, и за себе си. Непоносимо е да слуша подмятанията на хората и да вижда насмешката в очите им. Три години на вятъра! Защо следваше по петите този човек с големи претенции, който завърши безславно живота си? В общество, което поставя статута и честта на първо място, да бъдеш неудачник е голям позор. И апостол Тома го знае по-добре от нас.

Видяхме Господа!

И така, докато Тома сам гризе нещастието си, останалите се радват на неочаквана среща и щастливи новини. Говорят един през друг: „Видяхме Господа!“. Тома не вярва в чудеса и отговаря троснато: „И какво от това? Аз пък искам да Му бръкна в раните!“

Апостол Тома от отдела „консултанти на Бога“

Много е трудно да последваме Бога, когато си имаме друга, по-жизнерадостна идея за живота и бъдещето. По онова време да се бориш за Божието царство означава да воюваш с Рим. Но Исус е екзекутиран със съгласието на окупаторите. За Тома е по-изгодно да очаква нов Месия, отколкото да приеме, че Исус е възкръснал. Защото Неговата Мисия очевидно няма да принесе полза за националната независимост. Капанът е стар, но забелязан да щрака и днес – „всички искаме да служим като консултанти на Бога“ (Екатерина Галинова). С апостол Тома работим в един отдел. И ако сме прави, защо тогава сме разочаровани и дори не чуваме добрите новини?

Каквото повикало, такова се обадило!

Ако можехме да телепортираме апостол Тома, сигурно щяхме да го замерваме с развалени домати. Лепнали сме му и прякор – „Неверни“. Лесно го съдим. Дал ни е твърди доказателства за неверие – своите самопризнания. Но тази история ни показва как един от най-вътрешния кръг се оказва невярващ точно когато се случват чудесата на вярата. Явно Тома е от онази порода, към която можем да се причислим – вярващите неверници. Особено днес, когато на съмненията се гледа като на признак за висок интелект, а на вярата – като примитивност.

Дайте да съдим!

Сега е моментът Исус да накове ситуацията. Ако бях Бог, веднага щях да изпълня желанието на Тома. От първия път, за да не сее съмненията си като плява из пътя. Първо, щях да се явя веднага и да му взема акъла, а после да накажа арогантността и нахалството му. Значи, Бог е пратил Сина Си да спаси грешника, а не грешникът да бърка в раните Му. Понеже съм милостиво сърце, нека неверникът да остане жив. Но по-скоро един жив урок – сляп с изсъхнала ръка. Да видим какво ще гледа и къде ще пипа. И нека ми дойдат тогава всички кандидати да бъркат в раните ми! Но Исус изобщо не ме чува, а прави нещо Свое. Чуйте как лекува синдрома на Тома.

Copy link
Powered by Social Snap