Разговор с юриста Димитър Митев за дебютния му роман „Бъдеще невъзможно“
„Бъдеще невъзможно“ е роман в бутиковия жанр – християнска фантастика.
В потока на един обикновен ден мистична мъгла започва да поглъща света.
Как се изправят пред събитието героите – мутра от подземния свят; момиче, жертва на трафик, учени от БАН, свещеник, агент от американското разузнаване…
Мъглата носи неизвестността. Тя е самата неизвестност. Какво е това явление? И какво предстои? Последната война или библейски сюжет?
Човекът зад книгата
Димитър Митев пише не за да бяга от реалността. По-скоро превръща фантастичното в полигон, където изследва човешкото и слага на масата въпросите, които подминаваме.
Малко като хоби и повече като мисия той събира истории на свещеници. Но покрай тях се докосва и до други съдби, които не му се ще да се изгубят. Иска му се да ги направи видими. Но как? Разкази ли трябва да пише?
Една нощ сънува сън – сякаш е режисьор на някакъв космически филм. Събужда се с идеята за мъгла, която пълзи към земята.
Димитър Митев: „И когато тази фантастичната идея кацна, в един момент започнах да виждам, че тези истории могат да си говорят една с друга и дори да разкажат основната идея.
Това нещо започна само да се комплектова и ми диктуваше сякаш накъде да поема и какво да последва… И аз се изненадах от някои моменти в книгата. За мен те бяха решение, което се появи, докато пишех“.
Емине – една от героините на романа
Димитър не иска да пише фантастика заради самата нея. Героите му не са елфи или зомбита, но хора, които ни напомнят за близки или далечни познати.
И между тях се появява Емине – жертвата на трафик на жени.
Емине е истинска. Но коя е всъщност, това е засекретена информация. Авторът се запознава с нея като правен казус, който се дава на студентите, за да бъде обучението им близо до живота. Тъжно е, че не може да се направи много за жените като Емине.
Димитър Митев: „Историята завършваше с момента, в който Емине вече е на работа. И като я прочетох, толкова ме впечатли, че веднага си го копирах този казус настрани, да си го мисля. Защото осъзнавах, че това не е единичен случай. Това не е просто едно и край. Това е съдбата на хиляди жени, които нямат възможността да разкажат за себе си.
Нито някой ще обърне внимание извън професионалната общност, разбира се, където има механизми да бъдат защитени. Но извън това никой няма да разбере тяхната драма… Защото много трудно се издържа в тази среда. Ти си подложен на определено въздействие. Рано или късно се пречупваш и вече не искаш да излезеш. Няма за къде. Няма какво да изнесеш, като излезеш. Ти вече не си това, което си бил, когато си влязъл…
И ето с историята на Емине виждаме до какви зли страни нашето общество може да се стигне, когато това, да бъде взет един човек за роб с тялото му, се приема за професия. И то професия, която по някакъв начин е престижна. Това се прокламира по хиляди канали, вместо да се обърне през призмата на християнската ценностна система, което само показва, че ние вече не сме християнска, а пост-християнска цивилизация. Да, което е тъжно. И заради което бъдещето става все по-невъзможно.“
Бъдещето е избор
Ако имаме всичко – идеалният живот, дали ще го запазим, или ще го разрушим?
Идеалният живот е смъртоносен за мишките. Справка: експеримент „Вселена 22“.
Но човекът не е мишка! Освен инстинкти, той има разум, воля, съвест. Така че има значение какво избира. И какви са ценностите, които движат неговия избор?
Димитър Митев: „Повечето хора казват, че най-важните неща не са тези, които вършим. Важните са останали някъде встрани. И ако последният ден е утре, ние бихме се фокусирали наистина върху тях. Бихме се обърнали към ближния с любов, бихме загърбили враждите, бихме изоставили богатствата… Бихме, бихме, бихме. Всичко това, което всъщност иначе не бихме.
Така че, чисто личностно, човекът става се по-обременен от обществото, което самия той изгражда. Ето, нашите ценности са едни, когато сме пред заплахата света да бъде заличен. И други, когато тази заплаха е няма. Ние сме двулични спрямо себе си. После се чудим, защо нещата започват да вървят се по-надолу… Ами то ние сме тия, които ги тласкат натам. Ние сме лошият герой.
И затова развръзката поставя много важен въпрос. И аз се надявам, читателят, да може да му отговори.“
Опит за оптимистичен финал
Димитър Митев: „Един геймър отишъл в ада. От администрацията се обаждат в рая: „Вземете го тоя! Той ни подлуди. Обърна всички казани, изтрепа всички дяволи и сега търси изход за следващото ниво“.
Това е рамката на геймъра. Той ще направи същото и в рая. Ще изпотроши каквото може, ще изтреби каквото му попадне и ще търси изход за следващото ниво.
Така че всичко е в нашите ръце!“
Може би бъдещето е възможно. Може би краят не е край, а ново начало.
Какво предстои?
А ти всъщност какво ще избереш?