Tel 032 633 533

Бежанци стават християни

Ане Мей е журналист от Скандинавските страни и работи в християнско радио. И тук спираме с фактите, защото това интервю може да постави в опасност героите на нейната история – 5 млади мъже бежанци, които избират да станат християни.

Църквите отварят врати за бежанци

Църквите отварят врати за бежанци

През 2015 година в Европа пристигнаха много бежанци. Мислехме, че са предимно сирийци, но се оказаха хора от различни страни. Християнските църкви отвориха вратите си и ги приютиха, докато бъдат транспортирани. Нашата църква също. Хората носеха всичко необходимо. Вечер осигурявахме чай, сутрин – закуска, а после бежанците продължаваха пътя си.

След няколко седмици получих обаждане от организация, която помага на емигрантите. Попитаха ме дали можем да се погрижим за група тийнейджъри за 2 дни. Разбира се, цялата църква откликна. Така се запознах със 7 момчета, които останаха при нас 8 седмици.

Бежанци избират Христос

Ние сме християни, а нашите нови приятели – не. Решихме, че трябва да уважим тяхната вяра. Затова, докато бяха с нас, не отворихме дума за религия. След богослуженията хората ги канеха на гости, защото искаха да направят нещо мило за тях. Те обаче не идваха на самите служби. Накрая организирахме специална среща, за да ги запознаем с това, в което вярваме. Не мина много време и 5 от момчетата решиха да предадат живота си на Христос. Беше много емоционална вечер, изпълнена с трогателни изповеди – прегръщахме се, молихме се и се смяхме заедно.

Чудеса сред групичка от бежанци

Момчетата от групичката бяха ентусиазирани, но един от тях се колебаеше. После ни разказа, че една нощ видял как стените на стаята му се оцветили в прекрасни цветове, а от коридора струяла необикновена светлина. Той станал от леглото си и тръгнал натам. И докато си мислел, че става нещо странно, чул глас: „Съботата е Моят специален ден. Трябва да ходиш на църква в събота!“ Това се случило в петък вечерта. В събота сутринта той дойде на църква.

Друго от момчета една нощ не могъл да заспи. Той вече имал Библия на своя език, макар че не се справял много добре с четенето. Досега не бил ходил редовно на училище. Все пак някои неща разбирал, а трудните текстове – пропускал. Изведнъж станало нещо необикновено. Страниците на Библията се прелистили сами до конкретно място. „Какво става! Тук съм сам самичък!“ Нашият приятел малко се уплашил и отгърнал на друга страница. Но по същия удивителен начин предишната страница се върнала. И така – три пъти. Той си казал, че в този стих сигурно пише нещо важно. Оказало се, че стиховете говорят за завръщането на Исус.

Бежанците и ние, християните

И така, ние се чудехме защо Бог допусна тези бежанци – все още тийнейджъри – да останат при нас толкова дълго. Всъщност всички те имат много специални истории. И дори още не сме видели всичко. Може би малко спекулирам, но, когато Христос се ражда, много хора изучават пророчествата и очакват Месията, без да разбират какво точно става. После идват мъдреците от Изток и се оказва, че те „четат“ събитията по-добре. И аз вярвам, че техните наследници ще посрещнат Исус, когато Той дойде отново.