Tel 032 633 533

Таня Димитрова – кохлеарната имплантация

Родителите на Таня са глухи. Нейният майчин език е жестовият. Но светът на звуците нахлува и тя го чува. Това предопределя съдбата й. Днес Таня има център за рехабилитация на деца и младежи с увреден слух – Яника

Какво се случва с родителите, които чуват диагнозата „Детето ви е глухо“?

Родителите носят голям товар. Те трябва да обмислят кой път да изберат за своите деца. Първо, нужно е да приемат новината. И ако става дума за пълна глухота, да решат дали да се възползват от кохлеарната имплантация. 

Това е голям шок. Никой не очаква нещо подобно да се случи точно на него. Обикновено родителите са млади. Психолозите ги наричат родители в бедствие. Те минават през всички етапи на паника, отхвърляне на фактите – не могат да повярват на диагнозата, търсят второ мнение, опитват с акупунктура и хомеопатия, ходят по врачки. Обикновено ние във Военна болница сме второто мнение. Отговорността на говорния консултант е да съкрати периода на лутане. Защото това е ценно време, което децата губят. И родителите го разбират, но едва след години.

кохлеарната имплантация
Радио 3:16 и Таня Димитрова за кохлеарната имплантация при деца с увреден слух.

Какво представлява кохлеарната имплантация?

Кохлеарната имплантация е иновативен метод, практикуван от години. Това е модерен технически подход, който позволява на децата да преодолеят нечуването. Самият метод не лекува глухотата. Важно е, обаче, имплантирането да се случи възможно най-скоро, след като се установи загубата на слуха. Така по-лесно се компенсира отрязъка от време на тишина, на вакуум – невъзприемането на света чрез слуха. Защото мозъкът, който е изключително умно направен, започва да се реорганизира и да натоварва зрителния център с повече информация. Децата стават много наблюдателни. Но и малкото слухови остатъци бавно и сигурно започват да закърняват.

Процесът може да се възстанови с електроди в кохлеата. Те се поставят оперативно. Операцията не е вътречерепна – имплантът не се поставя в мозъка, както твърдят противниците на метода. Кохлеата е орган, който не расте. Детето, имплантирано на две, ще си служи с импланта и на 98, ако няма механична повреда – падане, удар…

По този начин един външен софтуер се свързва със софтуера на ума. Но това не винаги сработва. (Компютърът може да не разпознае флашката.) Не знаем дали електроимпулсите ще бъдат възприети от мозъка и дали детето ще декодира речта. Затова родителите трябва да разполагат с цялата ненапудрена информация, за да решат.

Какво се случва в главичката на едно дете с кохлеарен имплант?

В самото начало децата чуват ниските тонове – тропане, удари на барабанче. След като се постави външната част на системата, правим настройки на софтуера. Инженерите или аудиолозите започват да задават по-ниски параметри на чуване, които постепенно се увеличават, в зависимост от нуждите на децата. Няма как да знаем какво чуват най-малките. Обратната връзка с тях е това, което ни връщат – подражанието. Пациентите, които са изгубили слуха си, когато вече са имали развита реч, твърдят, че звукът е много по-механичен – нещо като тропане с вилици и лъжици. Един мъж искаше първо да чуе дали гласът на жена му е такъв, какъвто го помни. И да, беше много доволен. Но любимата му рок-музика за него беше вече само какафония. И все пак повечето хора възстановяват слуха си до нивото, на което е бил преди.

А когато тишината е била пълна?

Идеалните условия предполагат да открием още на 3,4-месечна възраст, че детето не чува. Да планираме кохлеарна имплантация за около годинка. Ако имплантацията е добре направена, интелектът на детето е съхранен, родителите са силно мотивирани да работят, има рехабилитация и настройките са добри – ако всички тези неща се синхронизират като една добре смазана машина, която работи за това детето да чува, да разбира и да моделира своя глас, на 7-мата година то може да бъде неразличимо от своите връстници. Единствената разлика са процесорите, които наподобяват на слухов апарат. 

Историите на Яника

Елина е тийнейджър на 14. Доведоха я в Яника, когато беше на 2 и половина. Беше загубила слуха си след боледуване от менингит. Но до това време беше развила реч. Менингитът много бързо вкостява кохлеата и не позволява имплантирането. Затова родителите й направиха спешна кампания за операция в Австрия. Елина се завърна двустранно имплантирана. Но тя млъкна. Беше в ступор. Близо година не говореше. Понеже имаше база за сравнение, трудно можеше да разбере доколко металния звук, който чуваше, е по-различен от звука, който е чувала преди. Нещата тръгнаха бавно, без фойерверки. Но в крайна сметка, Елина проговори. Разви се нормално. Учеше в масово училище и идваше при нас. 

Преди 2 години родителите й решиха да се установят в Германия. Но когато са тук, тя винаги идва да ни види. Повечето деца чувстват Яника като втори дом. Това лято Елина ни разказа, че се чувства отлично в немското училище. Толкова добре говори немски, че поправя майка си и баща си. А дори и съучениците й приписват от нея – по немски. Освен това свири на тромбон в училищния оркестър. 

Рехабилитацията е пълноценна само когато е постоянна и продължителна. Опитваме се да поддържаме ниски цени, макар и те да са непосилни за някои семейства. Но това прави оцеляването на Яника трудно. Затова създадохме фондация за подпомагана на децата и техните родители. Всеки, който иска, може да дари финансова и човешка подкрепа.