Tel 032 633 533

Изкуството на правилния избор

„Полезното и безполезното, както обикновено доброто и злото, се развиват заедно, а човек трябва да умее да направи правилния избор“ – е казал Махатма Ганди.

Правилният избор е изкуство.

Така е, правилният избор е изкуство.

От малките избори в детството – с коя играчка да играем и кой бонбон да лапнем – до големите житейски решения – изборът е сложна работа. Понякога ни се иска да нямаме избор, за да си спестим мъчителните колебания. И най-вече да можем да обвиним някой друг за погрешния избор.

Някои хора просто обожават отново и отново да правят безпощадни анализи на свои минали решения и да се самоизтезават с укори за глупостта си. Други обратно – никога не се обръщат назад, казват „Вчера няма да се върне“ и смело прекрачват в следващия погрешен избор.

Правилният избор означава не-повтаряне на грешките

Съвременната педагогика твърди, че децата трябва да избират сами – храна, режим, поведение, забавления – защото правилният избор им е заложен естествено и те инстинктивно избират най-доброто за себе си. Това поражда въпроса: „Колко голям трябва да бъде човек, за да направи правилен избор? Нужен ли е опит за това или инстинктът е достатъчен?“ Работи ли прочутата интуиция? Доколко може да се облегне човек на нея? И защо дори зрели, „мъдри“ хора вземат чудовищно глупави решения? И не само това – но ги повтарят! Колко пъти сме се дивили на мъже и жени, преживели тежки разводи поради фундаментална грешка в избора на партньор, да се хвърлят смело в следваща връзка с… абсолютно копие на предишния!!! Питаме се те с всичкия си ли са. Но и вие познавате такива, нали? В момента в съзнанието ви изплува лицето на точно такъв ваш познат…

Явно днес хората усещат, че нещо им куца във вземането на правилни решения, защото процъфтяват професии като ъдвайзъри, коучове и консултанти.
Плащат на някого да им помогне в избора на дрехи, мебели, работа, приятели, партньор в живота, училище за децата… Може би, някъде дълбоко си е останало желанието друг да носи отговорността за евентуална грешка; възможността да кажеш: „Така ме посъветваха“. И сякаш забравяме, че каквото и да ни посъветват, изборът пак остава на нас. Явно трябва да запретнем ръкави и да се научим най-накрая как да го правим добре.