Tel 032 633 533

Добрият живот – интервю с професор Стаматов

Професор Стаматов избира психологията в годините, когато тя не се радва на особена популярност, а вирее в сянката на педагогиката и философията. Неговият първоначален и траен интерес са децата и тяхното развитие. След това се насочва към моралната психология и позитивната психология. Дълго време изследва агресиите и насилието, но разбира едно: Дори много добре да познаваш тъмната страна, това не те отвежда автоматично към светлата страна. Докосването до пълнотата изисква различен подход.

Добрият живот – интервю с проф. Стаматов

Сърцевината на психологията

професор Стаматов: За мен сърцевината на психологията се отразява във въпроса: Мога ли да се науча да живея? В последното си интервю Жак Дерида за Le Monde се пита: Какво е животът? Научих ли се да живея?“ Какво да правя с живота си? Това е избор и няма кой да го направи вместо нас.

Нашите силни страни

професор Стаматов: Аз бих говорил за добрия живот, а не за щастие.
Един от фундаментите на добрия живот е грижата за другия. В нея разбираме кои сме и какви сме. Тя предизвиква нашата моралност, нашите силни страни и добродетели. Това ни насочва и към друг аспект на добрия живот – да разпознаем и да инвенстираме време, за да развиваме нашите силни страни.

Но това опира и до технологиите на родителството. Как да насочваме детето?

професор Стаматов: Тенденцията е да се съсредоточаваме върху слабостите. И то не само във възпитанието у дома. Мислим си, че, ако изкореним недостатъците си, това ще ни осигури добър живот. Но дали битката с тях автоматично ще развие нашите силни страни? Не! Просто пътя за тяхното осъзнаване и развитие е различен. Същото е като при общуването на родител с дете. Казваме на малкия човек: „Не прави това!“ Но дали забраната подсказва на детето какво да прави? Ще има ли то чувствителност към своите силни страни и толкова високо ниво на самосъзнание, че да реши да ги култивира? Това е повече пожелателно, отколкото реално.

Благодарността

Ето ви две силни страни, които са утвърдени във всички времена и култури – състраданието и благодарността. За тях е писано толкова много, че вече не сме сигурни какво представляват. Но ще развият ли децата едно състрадателно или благодарствено отношение, ако ги оставим сами на себе си? Не би им хрумнало. Просто ние нямаме чувствителност към тези неща. Замислете се в рамките на един ден колко пъти вие сте благодарили и колко пъти са благодарили на вас?

Възпитавани сме от свръхобгрижващи родители и живеем с усещането, че всички са ни длъжни. Свикваме да приемаме за даденост не само вещите, но и хората.

професор Стаматов: Когато един родител издържа своето дете, за да учи, той не сключва с него един свеж договор. „Сине, аз ще вложа в тебе пари, но след 5 години ти ще ми ги върнеш с лихвата!“ Мога ли да се издължа за любовта и грижата на моите родители? Мога само да им благодаря, което показва, че ценя тяхната жертва. И по този начин ставам малко по-добър човек. По същия начин е и със състраданието.

Парадоксът на свободното време

Друг компонент на добрия живот е свободното време.
Времето е единственият ресурс, който не може да се възстановява. Ние работим, за да имаме свободно време. Защото това е един от критериите за нашето благополучие. Но парадоксът е, че не знаем какво да правим с него или го пилеем в празни неща. Пасивната употреба на свободно време е разрушителна.

В момента завършваме голям международен проект с колеги от Белгия, Сърбия и Австрия. Той касае младежите с увреждания и активностите, с които могат да наситят свободното си време. И когато започнахме да изброяваме местата и активностите, се оказа, че те не са толкова много – доброволчески активности, активности в социалната сфера и игри. И възникна проблем: кой ги предлага и какъв е достъпът до тях? Създадохме мобилно приложение с активности в помощ на родители, учители и младежки организации. Когато ги помолих да помогнат, моите студенти осъзнаха колко празен живот водят извън училище. И тук отново се появява идеята за грижата. Когато полагаме грижи за друг, това прави нашия живот по-добър.

Вярвам, че така сме устроени. Доброто в нас е изначално и всичко друго е отклонение от него. Но това, че сме устроени по този начин, не ни прави автоматично добри. Изисква се посвещение и подкрепа от другите. 

Психологията и християнството

Християнската култура на взаимоотношенията не показва ли точно това, с което напоследък се занимава психологията?

професор Стаматов: Любовните отношения между християнството и психологията са като в старо семейство. Търсят се взаимно, но не се обичат чак толкова и се замерват с обвинения. Обаче, ако оставим това настрани, има сериозни психологически изследвания, които показват, че християнската идентичност не води до влошаване на живота. Точно обратното! Удовлетворението от семейния живот и усещането на щастие са на по-високи нива. Априорно, християнството е едно от най-добрите неща. Всъщност то е единственото добро нещо, което има в света. Проблемът е, че се разбира неправилно. Но ако то стои в своите истински измерения – Христос е източник на всяко добро нещо, нашето спасение е във и чрез Него и благодатта Му е достатъчна за нашата пълнота – няма наука, която може да предложи нещо повече!