Tel 032 633 533

Принцесата на татко – интервю с Румяна Каменска-Донкова

Руми е свежа като репичка. Дребна, с детинско лице и усмихнато изражение. Очите ѝ постоянно се смеят. Изглежда чиста и спретната, сякаш току-що цялата е изпрана и изгладена. Носи дрехи в класически цветове. Сама избира кройките и материите. А за цветовете си има дизайнери. Обича да скита навън и нещо съвсем женско – да пипа дрехи. Но за тези две любими неща ѝ трябва помощ. Защото Руми е сляпа по рождение.

Принцесата на татко

Приказките на детството

Като малка тормозех всички да ми четат приказки. Хващам се за полата на майка или баба и нареждам: Чети! Баща ми също много ми четеше, въпреки че работеше по цял ден.

Най-много обичах вълшебните приказки за красиви принцеси, смели царски синове, страшни змейове и разни приключения. Никак не се съмнявах, че тези приказки са за мен. Аз бях тази принцеса, колкото хубава на лице, толкова добра по сърце, която прекарва по цял ден в най-хубавите си дрехи и чието предназначение е целият народ да ѝ се възхищава. С една дума бях напълно щастливо дете.
Принцесата на татко

Понеже бях сляпа, нашите не знаеха как да ме гледат. Правеха всичко, вместо мен. Това съвсем ме убеди, че съм принцеса. Когато тръгнах на училище, ми беше трудно да се ориентирам в голямата сграда. Но не се отчайвах. Винаги очаквах, че ще дойде птица, животно или самата природа ще се намеси, за да ми помогне. Този оптимизъм също беше влязъл в мен от приказния свят. 

Тренировки на мозъка

Руми е много отворена за нови неща. Учи с лекота и с детско любопитство. Завършила е училище за деца с увредено зрение, после българска филология в Софийския университет. Работила е като клавиатурист по брайлова азбука в печатница. Знае езици, работи с различни компютърни програми, умее да плете – научава се от руска книга на брайл. Днес ходи на курс по керамика. И търси да научи нещо ново.

Братовчед ми казваше: В нашия род няма учени. Ти какво си се засилила натам. И днес имам желание да науча нещо ново. В училище всичко ми беше интересно. За много хора геометрията е трудна. А на мен ми е смешно. На брайл правата е сбор от точки. Но самата точка е проблем – отбелязва се с кръгче. Всички означения се дълги. Трябва да намериш точката, да си представиш чертежа. И си казвах: Виж колко е лесно за виждащите. Защо не са отличници? 

Лебедовата песен

Лебедовата песен на Руми не е стихотворение, нито проза в поетичен стил. Това е система на всички брайлови знаци в България и правилата за тяхната употреба. Тя включва означенията по физика, химия, математика, информатика, музика и някои други знаци от материала за средните училища. По-голямата част Руми превежда от руски и допълва, но дяловете за информатиката и музиката съчинява сама. 

Срещи на сърцето

Моят съпруг беше по-вярващ от мен. Аз бях марксистка. Неговата племенница започна да чува гласове. Накара ни да си купим всички икони. Чуваше ги да си говорят помежду си. Виждаше светиите, Бог, извънземни, дявола. После това същество започна да ни изнудва: Направете това или онова. Иконата на Исус казала съпругът ми да стои гол до кръста 4 часа, за да го лекува. Отвърнахме: Много е! Духът се съгласи: Тогава да стои 2 часа. Бях чувала, че Бог прави чудеса. Попитах съществото защо не направи чудо. Отказа с мотива: Тогава вие ще умрете. Така се измъкваше. И тогава с мъжа ми решихме да четем Библията. И я прочетохме цялата.

Кога най-много си искала да виждаш?

Подобрението се увеличаваше. Започнах да мечтая за времето, когато ще виждам достатъчно, за да ходя сама… Никога по-рано, а може би и по-късно, не съм се събуждала с радостната мисъл, че днешният ден ще бъде по-добър от миналия, а утрешният – о, той ще бъде направо прекрасен… Понякога се чувствах уморена, защото по цял ден нещо мърдаше пред очите ми. Когато седнех да си чета урока на масата в спалнята, стената ми пречеше и ми отвличаше вниманието. Пък и моят мозък, в който нямаше зрителни образи, сега си правеше труда да създава нещо подобно. Когато ми омръзнеше все нещо да ме безпокои, облекчено затварях очи…

Веднъж, както обикновено застанах на катедрата и започнах да чета. Но на чина пред мен седеше мой съученик албинос. Главата му светеше пред очите ми и безмилостно ми пречеше. Мъчех се да не ѝ обръщам внимание, но накрая не издържах и попитах дали това, дето ми свети, е главата му. Избухна смях, но това за пореден път доказа, че ми е просветнало. Принцесата на татко

В 9 клас ходех при един лечител в Драгалевци – бай Марин. Беше ми просветнало и мечтаех да прогледам. Вярвах, че животът може да стане друг. А сега ме е страх. Честно. Ако прогледна, то и мозъкът трябва да свикне с образите. Мисля си за библейската история за човека с вродена слепота (Йоан, 9 глава). Не е възможно той да прогледне и да си отиде. Нали така пише: „вървеше и славеше Бога“. Защото всеки, който е бил напълно сляп, няма да знае какво става около него. Ще се обърка и няма да може да си намери пътя.

Четох за едно момче, което започва да вижда след операция. То разказва колко е страшно. Трябва да си затвори отново очите, за да върви. Казвах на моя съпруг: Страх ме е да прогледна. Непрекъснато нещо ще ми мърда пред очите. Той самият искаше да прогледне. Бил е зрящ, по-късно е ослепял. Но аз съм родена сляпа. В нашия свят няма толкова неща. Когато бях започнала да виждам по-мъничко, беше така – непрекъснато нещо ми мърда и ме разсейва. Но беше много малко и ставаше постепенно. Слави Митрев в една проповед забелязва, че слепецът от библейската история преживява двойно чудо – очите му се отварят, но и мозъкът му започва да вижда! А това е невъзможно без чудо.

И ще доведа слепите през път, който не са знаели, ще ги водя в пътеки, които не са познавали; ще направя тъмнината светлина пред тях и неравните пътища — прави. Тези неща ще направя за тях и няма да ги оставя. 
Исая 42:16

Всеки живот е един разказ. Но едва накрая, ще го прочетем целия. Когато написах Принцесата на татко, си мислех, че животът ще продължи тихо и кротко. А се оказа, че на 55 години все още съм в приключение – нещо, което не съм си представяла и на сън.