Не ми върви в любовта

Въпроси в предаването “По пантофи”

  • Кой крив, кой прав?
  • Няма ли вече любов, наистина?
  • Какво стана с химията между мъжете и жените?

Не ми върви в любовта

Подслушана мъжка изповед

Не ми върви с жените, братле. Все на змии попадам. Всичките са от един дол дренки. В началото сладки, мили, отзивчиви, в очите ме гледат, чудят се как да ми угодят, а после… Използвачки, златотърсачки! От врата нагоре кухо, кухо… Скучни са ми, дразнят ме. Защо не мога да попадна на жена като баба ми, бе? Злато човек беше! Нежна, внимателна, ще те изслуша, ще те утеши… после ще ти сготви, ще те развесели… Никога не съм я чул да се оплаква, да мрънка за нови обувки. Слушаше дядо ми, уважаваше го и той я уважаваше. Петдесет години живяха заедно, петдесет! Като ги гледах, си мечтаех и аз някой ден да съм така, а то… гледай сега… няма истински жени, да знаеш! Няма! Изчезнаха!

Подслушана женска изповед

От мен да знаеш, скъпа, вече няма истински мъже. И в склада няма! Как пък веднъж не попаднах на свестен? Аз ли съм крива, не знам вече. Само гледа да те вкара в леглото, нищо друго не го интересува. В началото – „котенце, писенце“, подаръци… а после! „Мръдни, че не мога да си гледам мача“. Ужас ти казвам! Ако не е от тези, дето ти посягат, направо считай, че си извадила късмет. Какви мъже е имало едно време, знаеш ли! Помня дядо ми… остави това, че на война е ходил и при него нямаше глезотии… мъж на място, ти казвам! Като обещае нещо, брой го направено. И няма да ти хленчи колко зор видял, докато стане. А да ти кавалерства, да ти направи комплимент… до смъртта си подаряваше цветя на баба всяка седмица! Тя ми е разказвала как я преследвал две години – две години, представяш ли си! – докато му каже „да“. Сега от масата до вратата ги мързи да те преследват, бе! Кажеш ли „не“, веднага сканира следващата. Забравя те на секундата! Вече няма истински мъже, няма любов, няма нищо!
Това е.