Божията воля и нашите чувства

Морис Венден отговаря на въпросите, които задават хората, когато искат да разберат Божията воля:

  • Доколко важни са чувствата за разбиране на Божията воля?
  • Необходимо ли е да си поставяме белези и знаци – като Гедеон?
  • Очакваме ли Бог да ни води, когато отворим Библията и поставим пръст на произволен текст?
  • Трябва ли да се съобразяваме със съветите на приятели?
  • Какво да правим, ако Божията воля ни изглежда съвсем ясна, но внезапно “вратата се затвори”?

Божията воля и чувствата

Първото впечатление за Божията воля

Когато започнем да търсим Бог по даден въпрос, обикновено имаме нещо като „първо впечатление” за вероятния отговор. След време, ако работата се забави, лесно се изнервяме и обезсърчаваме. Не бива обаче да се доверяваме на първия импулс или на емоционалните лъкатушения, които съпътстват процеса на вземане на определено решение. Чувствата никога не са сигурен водач.

Мотиваторите правят малка демонстрация в подобни случаи. Те показват схема на локомотив, вагон за въглища и служебен вагон за персонала. Локомотивът е обозначен с думата „факт”. Вагонът за въглища е вярата. Служебният вагон – чувствата. Ако се опитате да задвижите влака чрез служебния вагон, ще имате неприятности. Локомотивът е този, който тегли напред. В края на краищата той може да пътува и без служебния вагон.

Божията воля на територията на чувствата

Чувствата заемат голяма територия, когато изследваме въпроса за Божията воля. Страхуваме ли се да направим нещо определено? Противоречи ли то на личните ни предпочитания? Струва ли ни се, че е нещо вълнуващо? Смятаме ли, че ще бъде забавно? Мислим ли си, че нямаме необходимите умения, за да изпълним задачата? Точно това ли сме искали? Списъкът може да продължи до безкрайност. Но в крайна сметка не бива да се ръководим от тях. Добро предупреждение, тъй като понякога се изкушаваме да постъпваме точно така. Затова втората стъпка в разпознаването на Божията воля е по-скоро предупреждение – чувствата не са локомотивът!