Категория: blog

Медиите и тяхната игра със страха

Ив Санти, журналист и християнин, умее да намира друга траектория зад случващото се – по-далече от шока и по-близо до анализа. Неговата гледна точка не търси овации, а се противопоставя на идеята, че няма какво да направим, докато положението се влошава. Една наистина мъжка позиция.

Това интервю е част от колекцията от 10 интервюта, които записахме на медийната конференция „GAIN„ в Испания!

Медиите – информират или деформират?

Медиите търсят фотошок

Вярно е, че когато човек работи в медиите има няколко гледни точки. Търси се рейтинг или фотошок чрез визуалното съдържание. Анализите се оставят за по-късно. Първата визия е при събитието, което ни докосва и афектира в момента, а другата – е по-бавна и по-аналитична. Тогава влагаме по-малко емоции. Аз вярвам, че в този свят сме бомбардирани от огромна информация, която нямаме време да анализираме, докато емоцията ни залива. Следователно, как медиите да информират, без да деформират? И как да информират, без да предизвикват страх?

Медиите – информират или деформират?

Войната винаги е била част от историята. Хората се избиват взаимно. Като погледнем в Библията – първородният син на Адам и Ева убива брат си. Следователно, животът е започнал с драма. И аз смятам, че няма как да я избегнем. Трябва да живеем с нея. Големият въпрос е: ”Кой има полза от престъпленията”? От една страна, са тези, които произвеждат и продават оръжия, а от друга страна, в този свят има две сили – доброто и злото. Тяхната битка е постоянна.

Моята роля в медиите

Моята роля е да се опитвам да бъда на страната, която носи добро и мир. За мен е неприемливо да открадна нечий живот. Аз не притежавам живота на друг човек. Знам, че в различните култури нещата са различни. Когато се тръгва на война, генералите се интересуват от победата. Не е важен човекът, който е отпред и може да загине. Доволен съм, че не съм генерал, като виждам какво става в Сирия. На моето ниво, в моето ежедневие, се опитвам да да бъда толерантен към различните от мен. Когато разбера, че другият е различен, мога да се обогатя от неговата различност, а не да се избиваме взаимно. Това е моята роля като медия и като човек, който работи в християнско радио.

Смъртта е тук – Господи, знам, че ще се справиш!

Даниел Клюска работи в отдел „Комуникации и медии“ към Съюза на църквата на адвентистите в Полша.

Даниел Клюска – рус със сини очи – може да бъде идеалният холивудски романтичен герой, ако не излъчва почти детинска невинност. Дистанцията се стопява при самото запознанство – славянска душа. Открит, чувствителен и състрадателен, той веднага намира път към дълбокото общуване. Разговорът започва с вълненията на поляците и завършва с неговата история. Даниел наистина изглежда светъл като писано яйце. И нищо не загатва бурята, която е преживял. А когато някой е преминал през толкова тежки неща, винаги си струва да бъде чут!

Смъртта е тук - Господи, знам, че ще се справиш!
Смъртта е тук – Господи, знам, че ще се справиш!

Смъртта е тук – той очаква възкресението

– Ти имаш изключително драматична история. Как преживя всичко това, без да се “счупиш”?

Когато се случи някаква трагедия в живота ни, трябва да бъдем честни с Бога, да му кажем съмненията си. Но нека да Го оставим Той да си свърши работата.

Преди два месеца изгубих баща си, с когото бяхме много близки. А когато бях на двадесет, майка ми получи инсулт и си отиде. Когато ми съобщиха за смъртта й, казах на Бога: “Господи, знам, че ще се справиш!”. Не знам как, но получих сила и го преживях.

През 2000 година се ожених. Със съпругата ми очаквахме нашето първо дете. Но дъщеря ми живя едва 6 седмици. Държах ковчега на детето си в ръце. И когато вървяхме от църквата за гробището, се питах: „Дали денят, в който Исус ще се завърне, ще бъде толкова ярък и светъл, какъвто е денят на тази смърт?“ Съпругата ми каза, че там, където са детските гробове, ще бъде най-щастливото място в гробището в онзи ден.

– След всичко, което си преживял, започна ли да разбираш бащинството на Бога по друг начин?

Ако ми зададеш този въпрос след 20 години, сигурно ще отговоря по различен начин. Но когато се роди детето ми, започнах бавно и полека да разбирам повече как Бог ме води като Баща.

Предразсъдъците – библейско послание от пастор Петър Кузев

Можем ли да изгубим живота си заради предразсъдъците? Шокиращ въпрос, който очаква своя задължителен отговор. Има ясен такъв и той ни е даден в Библията. Ще го открием с помощта на пастор Петър Кузев в предаването „Библейски послания“ по Радио 3:16.

предразсъдъците

Предразсъдъците са опасно вредни

Предразсъдъците са предубеждения, които нямат своите основания да бъдат такива. Това е определена нагласа на човека. Тя е създадена прибързано и най-често въз основата на мнение, което не почива на сериозни аргументи. Защо това е проблем и то сериозен? Защото води човека до липса на способност да добие и преработи правилно информацията по отношение на обекта, към когото изпитва предразсъдъци. Това естествено може да породи негативни и неблагоприятни оценки за другите или най-малкото неправилни и неадекватни представи.

Библията ни представя колко е вредно да имаш предразсъдък в три основни посоки. Кои са те? Без да разкриваме всичко от разглежданата тема в предаването, ще споменем само, че предразсъдъците засягат нашето отношение към Бога. Исус и спасението му беше отхвърлено именно поради предразсъдъци. Това означава, че ако не се справим с предразсъдъците, както пастор Кузев ни съветва от Библията, нещата могат да станат изключително сериозни за духовния ни живот. Какво да направим? Като за начало слушайте предаването…

Успехът по немска рецепта – интервю с Клаус Попа

Клаус Попа е директор на немския медиен център Stimme der Hoffnung. Той има изключително бърза мисъл, менажира добре сработен екип и импровизира, докато ни разказва история за лека нощ. Шегата настрана, но успяхме да говорим с него след 11 вечерта. Но едва тогава той успя да се освободи от ангажиментите си. Очевидно е трениран да издържа на дълъг работен график. Откликна веднага – организиран и стриктен по немски, и все пак сърдечен, естествен и отворен дори при натрупаната умора.

Тайните съставки на успеха

Вярно е, че медиите се променят бързо и радикално. Затова трябва да си дадем ясна сметка за контекста, в който живеем. Въпросът е в какво съм добър? Какво е реалистично? Какво мога и как да го постигна? И след като анализираме това, трябва да го приложим на практика.

Тайните съставки на успеха

Рецептата на нашия успех е в екипната култура и в начина, по който се отнасяме един към друг. Ето нашите тайни съставки:

  • Първата съставка на успеха е добрият ролеви модел. Първият пример за мен е предишният директор на нашия медиен център – Матиас Мюлер. Той е изключително скромен човек, който ръководеше не чрез силата на аргументите, а чрез състрадание, личен пример и страст във всичко, което прави.
  • Втората съставка на успеха е да поставиш егоизма си встрани от проекта. Никой от нашия екип не държи да стане на неговото, а заедно търсим общия успех в ситуацията.
  • Третата съставка на успеха е фокусът върху благодатта, състраданието и милостта. И аз, като шеф, осъзнавам, че се нуждая от тези неща. Затова се стремя да ги проявявам към другите. Да водиш със състрадание, запазва гравитацията в екипа.

Успехът обича постоянните

Най-важното е да има продължителност! Това е най-краткият съвет, който научих от един медиен гуру. Днес правя едно, утре „скачам“ на друго – тази практика не върши работа. Избери си едно нещо и бъди последователен. Така ще имаш добри резултати в бъдеще.

Успехът – нещо лично

Клаус Попа ме впечатлява и решавам да му направя предложение за работа. Търся пресечната точка с линията на живота му. Скоро ще става баща и може да тренира, като ни разказва приказки за лека нощ по радиото. Той включва с известно резервираност, но все пак обещава да има едно наум: „Ако моят тим престане да ме харесва, ще ви се обадя: Ето ме! Идвам да ви разказвам истории!“ Та така, малко несигурно, но все е нещо…

Най-важният въпрос на Великден – библейско послание от пастор Борислав Йорданов

Козунак, яйца, заек, печено агнешко, нощно бдение със свещи – кое е най-важното нещо на Великден? Нито едно от изброените. Но има нещо съдбоносно важно, с което е свързан този празник, който мнозина считат за важен. В предаването „Библейски послания“, посветено на Великден, ще
бъде илюстриран с важен момент от живота на една реална историческа личност.

Най-важният въпрос на Великден

Новият римски управител

Събитията се развиват през 60-та година след Христа. Мястото е Кесария, на брега на Средиземно море, там където днес се намира Израел. Новият римски управител на Юдея идва, за да наследи неспособният си предшественик, който е довел до напрежения и смутове. Юдейските фракции се борят за власт и нещата излизат извън контрол. Ветровете на бунтовете вече духат по тези земи.
Един проблем ще изпита новият управител. Но не неговите административни способности и управленски умения. Проблемът в своята дълбочина е много по-сериозен, защото от обществен и публичен се оказва, че всъщност е личен. За решение на този проблем не могат да му помогнат неговите колеги. Нищо, че са от царски произход и добре познават обичаите и нравите в провинцията.
Проблемът всъщност е…

Най-важният въпрос на Великден

Този важен въпрос на Великден е… Ще го чуете в предаването „Библейски послания“. Това е въпрос за всеки човек. Той се изправя като непреодолима сила, която изисква конкретен отговор от всеки от нас. Пастор Борислав Йорданов Ви пожелава, докато слушате да намерите лично за себе си отговор на този важен и неизбежен въпрос.

12 тайни за дълъг и щастлив брак (част 5)

Когато видим щастлива и хармонична семейна двойка на възраст, обикновено въздъхваме със завист. Всички искаме така – като в приказките – „Принцът и принцесата се оженили, имали много деца и живели щастливо до края на дните си“.
Но като тръснем глава и „излезем от филма“, щастливото видение сякаш изведнъж се разсейва и се виждаме заобиколени от уморени, озлобени или апатични възрастни хора, които говорят за любовта и щастието с насмешка и огорчение. Тогава почваме да мислим, че онези, щастливите, май крият някаква тайна, някакъв секрет, предаван от баща на син и от баба на внучка, който ревниво крият от нас.

12 тайни на щастливите семейни двойки

Има ли наистина „тайни“ на семейното щастие?

Или това са рекламни трикове за продажба на мебели и жилища? Наистина ли едни хора „знаят“ как да създадат щастливо семейство, а други „не знаят“?

Група психолози са си направили труда, след многобройни разговори и общуване със семейни двойки, да обобщят 12-те „тайни“ на щастливите между тях. Колкото и да е странно, оказва се, че щастливите двойки си приличат, имат много общо помежду си. Тоест, щастието е постижимо не само за кастата на избраните да знаят „тайните“, а за всички – стига да си направят труда да научат и по-важното – да приложат тези тайни на практика.

Има една тайна, за която обикновено не се сещаме в деня на сватбата –

„И двамата ще се променим. И то много“.

Важното е да сме сигурни, че ще продължим да бъдем влюбени и когато вече не сме същите. Че любовта ни е стъпила по-дълбоко от видимото у другия. Щастливите семейни двойки се обичат след 10, 20 и 30 години, въпреки че и двамата са вече само бледи копия на себе си от сватбените снимки. Въпреки че са сменили понякога държави, партии, религии, професии, вкусове. Защото са били предварително подготвени и решени да се обичат докрай, независимо от промените и изненадите.

Има и още една тайна, за която обикновено не се сещаме в деня на сватбата –

„Трябва да станем добри в спора!“

Изненадващо, нали? Не да се научим да не спорим, а да спорим добре! Всички се карат – и щастливите, и нещастните двойки. Но има няколко наистина важни тайни на успешния спор и те са формулирани от Джон Готман. Най-важната от тях е „никога не унижавай другия“! По-важно е да докажеш не, че си прав, а че обичаш.

Най-добрата психотерапия – библейско послание от пастор Иван Пенев

Защо сайтовете за психология и психотерапия са нажежени от посещения?

Нуждата от психологическа помощ и психотерапия е все по-осезаема в обществото ни днес. Освен при добри и високоплатени специалисти, къде другаде можем да намерим истинска помощ за душевните си проблеми?

истинска помощ за душевните проблеми
помощ за душевните проблеми

Достъпна психотерапия

Проблемът с душевните терзания, депресията, безсънието, страхът и безпокойствата не са нови проблеми. Наистина днес те са достигнали нивата на епидемия и все повече разширяват мерките, които Световната здравна организация предприема, за да се справи с нея. Но както в миналото, така и днес имаме възможност да намерим помощ на едно все по-малко търсено място. Облекчение от страданието, надежда за бъдещето и сила за живот са достъпни за всички, които искат да ги намерят. Те са безплатни, за разлика от високоплатените терапевти, които предлагат качествена помощ. Ако имате интерес, чуйте предложението на пастор Иван Пенев, който споделя своите наблюдения и изводите, до които е достигнал от личен опит.

Иван Пенев изучава Библията от 1990 и в момента служи като пастор в църквата в град Стамболийски.

12 тайни за дълъг и щастлив брак (част 4)

Когато видим щастлива и хармонична семейна двойка на възраст, обикновено въздъхваме със завист. Всички искаме така – като в приказките – „Принцът и принцесата се оженили, имали много деца и живели щастливо до края на дните си“.
Но като тръснем глава и „излезем от филма“, щастливото видение сякаш изведнъж се разсейва и се виждаме заобиколени от уморени, озлобени или апатични възрастни хора, които говорят за любовта и щастието с насмешка и огорчение. Тогава почваме да мислим, че онези, щастливите, май крият някаква тайна, някакъв секрет, предаван от баща на син и от баба на внучка, който ревниво крият от нас.

тайни на семейното щастие

Има ли наистина „тайни“ на семейното щастие?

Или това са рекламни трикове за продажба на мебели и жилища? Наистина ли едни хора „знаят“ как да създадат щастливо семейство, а други „не знаят“?

Група психолози са си направили труда, след многобройни разговори и общуване със семейни двойки, да обобщят 12-те „тайни“ на щастливите между тях. Колкото и да е странно, оказва се, че щастливите двойки си приличат, имат много общо помежду си. Тоест, щастието е постижимо не само за кастата на избраните да знаят „тайните“, а за всички – стига да си направят труда да научат и по-важното – да приложат тези тайни на практика.

Има две тайни, които не са в топ 10 на най-често споменаваните. Може би, наистина са „тайни“. Едната гласи:

Щастливи връзки се създават от щастливи хора.

Прекалено очевидно? И въпреки това, удивително пренебрегвано. Милиони хора се женят с идеята другият да ги „направи щастливи“. „Защо се омъжи за него? – Исках да бъда щастлива.“ Просто блудкава реплика от треторазреден филм, мултиплицирана безброй пъти в живота. Тоест, погрижете се за собственото си щастие (или нещастие), потърсете корена на проблемите си, разрешете ги и тогава се впускайте във връзка! Звучи просто. И действа.

И една под-тайна на тази тайна –

Дайте пространство на другия!

Няма нищо по унищожително за семейното щастие от задушаващото присъствие на любимия. Не е нужно да правите всичко заедно. Нито вие се насилвайте да правите неща, които не обичате, само защото на него са му любими, нито очаквайте от него да участва в любимите ви занимания, само за да е солидарен с вас. Ще се намразите.

Естествено, трябва да откриете допирните си точки – там, където траекториите на вашите независими личности се пресичат. Нали точно те са ви „влюбили“! Имайте своите любими общи занимания, наслаждавайте се на времето си заедно, но не забравяйте да водите и свой собствен пълноценен живот. Дишайте, дайте пространство.

Законът още веднъж – въведение в библейската книга Второзаконие

Библейската книга Второзаконие е последна от Петокнижието на Моисей и в нея откриваме повторение на закона даден на Синай. Кое налага това повторение? Променен ли е законът от десет заповеди след 40 години?

въведение в библейската книга Второзаконие

Значение на книгата Второзаконие

Целта, с която Моисей пише тази книга е да подготви народа за Обещаната земя след дългото странстване в пустинята. Но нейното значение се простира и напред във времето. Тя е основа за важна реформа в Израел по времето на цар Йосия. Исус Христос цитира книгата по един специален начин като важна и значима за живота на човека.

Финалът на Второзаконие е краят на живота на Моисей. Кой описва неговата смърт? Какво е посланието, което Бог предава чрез тази важна книга? Каква аналогия можем да намерим в нея за нашия живот и нашето бъдеще. Отговори на тези въпроси и други интересни неща за библейската книга Второзаконие ще научим от пастор Атанас Стоянов – преподавател по Петокнижие в Теологичния колеж „Стефан Константинов“. Чуйте ги в предаването Теологос и поредицата „Книгата с книгите“.

Ехо от “Съдебен спор”

Случаят от предаването Съдебен спор постави на фокус една битова драма, която се разви като психотрилър и завърши с убийство. Волно или неволно, беше замесено името на Църквата на адвентистите. Затова решихме да ви покажем гледната точка на трима от нейните служители:

Моделът, който следваме

Емил Гаджалов – доктор по теология, директор на теологичния колеж “Стефан Константинов”: Адвентната църква не познаваме такъв модел на човешко поведение. Ние по-скоро се опитваме да следваме библейския модел, библейските принципи, ценности, които до голяма степен се поддържат и от съвременното общество. Това е нормална семейна среда, нормални отношения между родители и деца, уважение и признателност към по-възрастното поколение. Така че замесването на църквата, като допринесла за тази ситуация, ме жегна и няма как да не реагирам.

Ехо от "Съдебен спор" - коментар от служители на Адвентната църква
Ехо от “Съдебен спор” – коментар от служители на Адвентната църква

Лицето на едно общество

Божидар Тончев – инженер, дългогодишен директор на християнска медия – Тази жена не е член на Адвентната църква, но дори и да беше, това не е типично поведение за един вярващ човек. Във всяка църква могат да влязат всякакви хора. Все пак на входа няма полицейска охрана. Не може определени индивиди да бъдат лицето на едно общество. По тази логика трябва ли да припишем 80% от убийствата на Православната църква, защото 80% от българите са православни? Това е абсурд, Православната църква също учи на морал, също уважава живота като висша ценност…

Генезисът на историята

Цанко Митев – пастор, активист в областта на човешките права и религиозните свободи – Ако отидем в генезиса на тази история, като момиче тази жена е идвала в нашата църква. Родителите й са били разделени. Тя самата трудно е преживяла смъртта на майка си. И след това е изчезнала. Но, както се вижда, църквите също не могат да влязат в проблеми, свързани с човешката психика. Ние не сме богове и следващите църкви, които са протегнали ръка, на практика не са могли да направят нищо в това отношение – тя си остава една затворена личност и това затваря и нейните деца.

Има много случаи като нея

От друга страна, като пастор ми се е налагало да влизам в подобни ситуации. В последните 2,3 години съм ходил в различни психиатрични заведения в София и мога да кажа, че нещата са много трудни. Ако някой не иска, е изключително трудно да постъпи там, освен ако не нарани себе си или някой друг. В действителност има много случаи, подобни на случая с тази жена.

Когато си подадем ръка, винаги се намира някакво решение. Но, ако се противопоставяме и затваряме, нищо не се получава. Затова общества, в които институциите и църквите си подават ръка, се справят по-успешно с подобни проблеми. А освен църквите и държавата, има един трети обект – медиите. Ако те отразяват повече добри неща, свързани с дейността на църквите, това ще подобри картината. Но те не го правят…