Category: blog

Бъдете святи – въведение в библейската книга Левит

Книгата Левит

Книгата е свързана с Изход и е център на Петокнижието. Основната насока на книгата е свързана с правилното поклонение и праведен живот пред Бога. Макар книгата да не е лесна за четене с многобройните си инструкции, в нея се съдържат много важни и ценни истини за Бога и нашия живот.

Левит

Внимателното изследване на книгата ни разкрива нейната христоцентричност, както всяка друга част на Библията. Исус Христос изпълни закона, описан и в книгата Левит като принесе върховната жертва, свята и съвършена. По този начин всички жертвоприношения на животни, които символизират Неговата, вече не са необходими.

Пастор Атанас Стоянов, преподавател по Петокнижие в Теологичния колеж “Стефан Константинов”, прави кратко въведение на книгата Левит в темата от поредицата „Книгата с книгите“. Слушайте го в предаването „Теологос“ по Радио 3:16.

Основата на християнството

Вярата срещу религията

За мнозина религията е нещо различно от вярата и то с основание. Религията е загубила доверието на хората. Но вярата е нещо лично, което всеки човек има в себе си. Двете понятия са влезли в конфликт в съвременното общество. Един задълбочен анализ може да ни помогне да разберем повече по тази тема. Ще го направим с помощта на Пастор Митко Димитров. Той е не само компетентен да отговори, но е автор на задълбочен труд – “Основата на християнството“.

основата на християнството

Въпросите за християнството

В предаването ще може да чуете анализа на теолога и отговори на следните въпроси:

  • Откъде идва разликата между вяра и религия?
  • Кое отличава християнството от другите религии?
  • Защо все пак християнството се възприема като поредната религия?
  • Как вярата в Христос прави човека друг?

Пастор Митко Димитров е автор на няколко книги в различни области – поезия, здраве, педагогика и теология. Има богат опит в работата с хора и сериозни познания върху Библията. В момента живее и служи като пастор в град Кюстендил.

Мария и Агоп – цял един живот!

Мария е огън момиче, а Агоп – мъж с академичен стил. Когато обявяват годежа си, някои се радват, а други се опитват да задействат спирачките: „Ти си жена с характер. Той e мъж с характер. Как изобщо ще я карате?“ „Ние сме малко нещо умни и ще докажем, че можем!“ – заинатяват се Мария и Агоп.

Мария и Агоп

Гордост и поучения или първи впечатления

Първата ни среща беше много забележителна – ентусиазира се Мария. – Отидох на почивка в Поморие, а в събота – на църква. Беше тесничко, затова останах права. Тогава се правеше преговор на съботното училище. И в съобщенията обявиха, че ще го вземе брат Агоп. Като го видях, веднага го сложих в чекмедже – чист и спретнат, но очевидно ерген.

След това „брат Агоп“ се мести от амвона на хармониума, а после обявяват, че ще вземе и проповедта.

Помислих си с известно пренебрежение, че той е хармонистът. Още с първото изречение, обаче, той ме впечатли. Веднага разбрах класата му. На вратата получих покана: Заповядайте на обяд! Ще дойде и брат Агоп! Почувствах се неудобно и наистина не отидох. Това беше първата ни среща!

Кой с какво се занимава?

Не е нужен много ум, за да се живее добре. Мъжът се занимава с големите неща, а жената – с ежедневните! – уточнява Агоп разделението на ролите в брака. – Но Мария казва, че големи неща няма. Та остават само нейните…

– Май е права – паля от женска солидарност.
– Цял живот! – смее се Агоп.

Как Римановата геометрия сплотява брака?

Веднъж Агоп се изказа доста пренебрежително за моите математически заложби – Мария добавя нова доза спомени. – Но когато си взех книгите, намери една Риманова геометрия и както я четеше, отбеляза: „Сега разбрах защо съм се оженил за теб!“ Римановата геометрия му отвори очите.

Интелектуалци! Не ги разбирам особено, но разговорът е чиста проба удоволствие. Римановата геометрия на интервютата! Наслаждавайте се!

Като другите или в никакъв случай

В по-кръвожадната версия на приказката за Пепеляшка, мъчейки се да напъхат крачищата си в стъклената пантофка, двете грозни сестри на Пепеляшка отрязват части от ходилата си. Звучи така стряскащо, че в най-популярната версия този хорър е отпаднал и двете сестри просто не успяват да обуят пантофката. Все пак, не бива да плашим дечицата, нали?

Като другите

Но тези два омразни приказни персонажа са прекрасна илюстрация на едно от най-горещите човешки желания – да бъдем „като другите“. В българския език дори слагаме печат на одобрение върху нещо, казвайки че то е направено „като хората“. Това желание придобива неистови измерения особено в тийн-възрастта. Тогава влиянието на групата е толкова силно, че децата са готови да жертват здравето, доброто си име, успехите си, дори връзките със семейството, за да бъдат „като всички“. И не става въпрос само за дрехи, музика или навици, а дори за убеждения, философия, ценности.

 

Зрелостта сякаш не успява да ни излекува напълно и страхът от различност ни съпътства до края на дните. Колко отношения са съсипани, колко сълзи са пролети, колко рани са нанесени от страх „какво ще кажат хората“…

На другия полюс стои на пръв поглед абсолютно противоположното желание –

да не бъдем като другите.

„Бъди себе си!“ „Ти си уникален!“, „Не плащай данък обществено мнение!“… това са само част от слоганите на модерния човек. Той презира „стадото“, ласкае се, че е „различен“ (естествено, по-добър!) от околните, шумно промотира своята „уникалност“. Ако го наречете „обикновен човек“ или „един от многото“, задължително ще се обиди.

Този стремеж също е взел много жертви – на време, пари, приятелства, здраве, отношения. Какви мъки са готови да изтърпят само хиляди жени, за да бъдат „уникално“ красиви!

Може би, тези две уж взаимно изключващи се желания са два клона на едно и също дърво, хранят се от един и същи корен – сравняването с другите. Възможно ли е да избягаме от него, след като живеем, заобиколени от „други“? И изобщо нужно ли е?

Дискусия в „Какво да кажем за…“ по радио 3:16.

Как да познаем Божията воля: Отворените врати – част 8

Отворени врати

Стигнахме до последната стъпка в разбирането на Божията воля в живота ни, според списъка на Морис Венден. Ето предишните седем:

  1. Да нямаме собствена воля по даден въпрос.
  2. Да не се ръководим от чувствата.
  3. Да прибягваме до Божието Слово както за информация, така и за общуване.
  4. Да вземаме предвид създадените от провидението обстоятелства.
  5. Да се съветваме с благочестиви приятели.
  6. Да се молим за решението.
  7. Да вземем решение и да кажем на Бога какво сме решили въз основа на доказателствата, събрани от предишните стъпки.
  8. И последно: да действаме въз основа на взетото решение, като се съобразяваме с отварящите се врати. Да вървим напред, сякаш сме взели правилното решение, но да поканим Бог да ни спре, ако по някаква причина сме пропуснали да забележим Неговите сигнали.

Тази последна стъпка може да е особено вълнуваща, тъй като ни дава възможност да наблюдаваме как Бог действа в живота ни. Може и да е смущаваща, ако сме тръгнали след грешното решение. Но все пак ще открием, както и мнозина преди нас, че Бог си остава най-добрият експерт по „вратите на живота”.

Божията воля: Отворените врати

Затворени врати

Бог знае как да отваря и затваря врати. Ако Той отвори врата, никой не може да я затвори. Ако я затвори, никой няма силата да я отвори. Какво да направим, ако преминем през осемте стъпки за разбиране на Божията воля, но вратите очевидно се затварят пред нас? Тогава е най-добре да се върнем назад и сериозно да преосмислим решението си. Налага се да пренаредим играта, да прегледаме всичко отново и да преосмислим позицията си. Колкото и да е смущаващо, библейският прецедент показва, че понякога Божията воля е да вървим напред, макар за известно време да изглежда, че това е невъзможно!

Ако се стремим да разберем Божията воля в живота си, ще има случаи, когато ще трябва да чакаме, както и моменти – когато отговорът ще идва незабавно. Можем да сме благодарни и за двете възможности. Не само отворените, но и затворените врати са част от Божия план за живота ни. Можем да разберем много неща за Неговата воля, когато наблюдаваме „вратите”. Възможно е да сме направили много грешки при вземането на решения. И това не е краят на добрите новини. Факт е, че всички грешим! Има обаче една грешка, която не можем да си позволим – фатално е да спрем да се молим! Именно чрез общуването с Бога разпознаваме Неговата воля за нас. И освен това, Го опознаваме – истинската сърцевина на вечния живот!

Възпитавайте момчетата си като мъже!

Светът около нас се напълни с „барби-бойс“ – млади мъже, които компетентно различават шампоан от балсам, посещават редовно солариуми и козметични салони, грижат се за косите и брадите си, изпадат в ужас при мисълта да спят на земята, но никакво неудобство да искат пари от родителите си; стават агресивни, ако им се потърси сметка; не признават грешките си, възприемат себе си като полубожества.

истински мъже

Истински мъже

И жените шумно протестираме срещу подобно недоразумение. Искаме „истински мъже“ до себе си. Чудим се откъде се пръкна този феномен. Обвиняваме държавата. Училището. Медиите. Технологиите. И някак си елегантно подминаваме себе си.

Да, основните „производители“ на барби-бойс са… техните майки. И баби. И бащи… Които изпадат в истински потрес, ако четиригодишният им малчуган се прибере от улицата с разкървавен нос. Хукват към Бърза помощ, вдигат скандали на лекари и сестри, настоявайки, че чедото им е на прага на смъртта… Които хранят (и прехранват) своите сладки момченца, гонейки ги самоотвержено с филиите чак до спирката; стават един час преди тях да им „изпържат мекѝчки“, надълго и нашироко се хвалят пред приятелки как скъпоценните им синове „не близват“ еди-какво си или „обожават“ еди-що си (в тяхно присъствие!), създавайки впечатлението, че това е най-важната тема в Северното полукълбо от Втората световна война насам… Които постоянно ги местят от училище в училище, „защото тук учителите са прости, а съучениците са им под нивото“… Не позволяват и на един микроб да попадне върху нежните им ръчички… Самоотвержено чистят, разтребват хаоса след тях и оправят кашите, които са забъркали, защото „са още малки“.

Интересно после по каква логика очакват по вълшебен начин едно прекрасно утро синовете им да се събудят зрели, отговорни мъже, способни да вземат решения, да си плащат за грешките, да се грижат за другите, да се „държат мъжки“.

Мъжът се ражда мъж по Божия воля, но става мъж благодарение на своите родители. И това също според Божията воля.

Как да познаем Божията воля: Нашето решение – част 7

Нашето решение и Божията воля

Продължение от част 6 от поредицата на Морис Венден “Как да познаем Божията воля?”.

Нашето решение и Божията воля

Понякога се ядосваме от очевидната липса на Божествено ръководство за епохата, в която живеем. Обръщаме поглед към библейските времена, когато е имало пророци и когато ангели са слизали и са разговаряли с хората посред бял ден. Защо нямаме същата възможност?

Нашето решение

Решението е част от пътя

И така, каквото и да искаме да разберем, настъпва момента за вземане на решение. Не е добре да живеем в колебание. Не бива да очакваме гръм от ясно небе или някаква свръхестествена проява да ни каже какво да правим. След разумен период от време, за да осмислим различните стъпки, свързани с Божията воля, стигаме до седмата – а именно, решението.

Преглеждаме наличната информация, оценяваме това, което ни изглежда най-добро и действаме според него. И даже да направим грешка, понякога е по-безопасно да действаме набързо, отколкото да протакаме прекалено дълго.

Защитен бушон при грешно решение

Може би се страхувате да не вземете погрешно решение? Не се притеснявайте. В последната от поредните осем стъпки има нещо като защитен „бушон”. Ето за какво става въпрос: Цар Саул трудно взема решения. Люшка се напред-назад. Един ден решава да следва Бога, на следващия – избира да върви по свой собствен път. Веднъж обсипва Давид с почести и му дава място близо до трона. Съвсем скоро след това се опитва да го прикове към стената с копието си. Преследва го из цялата страна, решен да го убие. Когато получава удобен случай да ликвидира Саул, Давид се смилява и не отнема живота му. Царят се убеждава, че Бог работи в живота на този млад човек. Извинява му се за враждебното поведение. И въпреки всичко, четем, че продължава да го преследва!

От друга страна, Библията ни разказва за хора като Даниил, които вземат правилни решения и нито за миг не отстъпват от тях, независимо от последиците. Кое поражда подобни различия? Защо някои хора могат да стигнат до дадено решение и да продължат уверено напред, а други са толкова колебливи, че сякаш не са в състояние да решат дали сутринта да станат от леглото?

Родителски грешки – бомба със закъснител

Родителски грешки

– Какво искате да стане вашето дете като порасне?
– Лекар или дизайнер.
– Не, не. Питам ви какъв човек искате да бъде.
– Влиятелен, важен, богат, успял.
– Не, не, не! Не ме разбрахте. Питам какъв ЧОВЕК искате да бъде?
– О! Ами… комплексар, без самочувствие, подозрителен към всички, нерешителен, злопаметен, без чувство за хумор, негоден за нормална връзка, безотговорен…

Разбира се, този диалог е измислен и всички отговори са измислени. Защото няма нормален родител по света, който да отговаря така. Най-малкото, по такъв абсурден начин да желае успеха на детето си и едновременно с това всички качества, които ще му попречат да го постигне.

родителски грешки

Но въпреки че никога не дават такива нелепи отговори, много родители ги прилагат реално при възпитанието на децата си. Не умишлено, разбира се. Просто от невежество. От лични травми. От подражание.

Най-популярните родителски грешки, за които децата плащат, когато пораснат. По пантофи, радио 3:16.

Магистралите на щастието

Три урока от Вавилонската кула

Кои са важните теми днес? Говорим за сигурност, нови технологии, прогрес, индекс на човешкото щастие и стандарт на живот… С други думи, идеите на Вавилонския проект са живи и здрави. Там се сблъскват два модела за човешкото щастие, които имат обща цел, но различен път до нея. Вавилонският модел е „До небето“, а Божественият – „От небето“! Опитът доказва, че двата пътя не водят до едно и също място.

Магистралите на щастието

Магистралата на щастието „До небето“

Хората се опитват да си построят собствена магистрала на щастието и да вземат мерки в случай, че Господ не одобри плановете им! Всички са заедно! Строежът на Вавилонската кула ангажира пълния капацитет на човешкия потенциал – творчески и управленски. Хората не разполагат с ресурси. Камъните са дефицит в Сенаарската земя. Затова „строителните инженери“ измислят нова технология – тухли от глина и кал, слепени с минерална смола. Иновативните тухли предизвикват небивал възторг. Представете си, ако бяха открили атомната енергия или двигателя с вътрешно горене!

Магистралата на щастието „От небето!“

Щастието слиза от горе! Това е Божият начин? Този план се разгръща в контекста на историята за Вавилонската кула и се илюстрира в живота на Авраам. Самият той е остатък от народите, които Бог разпръсва след грандоманския проект „До небето!“ Но дали наистина е благословен? С оглед на библейската дефиниция за благословение: „Плодете се и се размножавайте!“ – очевидно не. Изключително странно положение за човек, който се е доверил на Бога! Авраам и съпругата му Сара са бездетни. Годините минават, биологията си казва думата. Както знаем, старци не могат да имат деца. А те нямат наследник. Докато още се вижда светлина в тунела, Сара подготвя вавилонския завой на семейството. Нейният план внася голяма бъркотия в тяхната шатра. Сещате се – това е значението и на думата „Вавилон“! Как Бог ги връща на верния път към щастието – в Библейски нюзфийд!

Възможна ли е невъзможната промяна

В края на годината е време за равносметка. Доволен ли съм от себе си през тази година? Израснах ли през нея? Промени ли се животът и характерът ми към по-добро? Ако отговорът е съмнителен и многозначителен, има нужда да чуете силните думи на Книгата. Добрата вест на Библията е сила за промяна в живота на всеки от нас.

невъзможната промяна

Невъзможната промяна?

Как синът на гърма стана ученик на любовта? Апостол Йоан има ужасяваща характеристика. Горд, самолюбив, амбициозен, честолюбив, буен, агресивен, прибързан, обидчив, злопаметен, отмъстителен, критикар – как може да бъде ученик на Христос? Но промяната се случва, колкото и невъзможно да изглежда. Има сила, която я прави възможна. Коя е тя и как действа? Слушайте за нея в предаването „Библейски послания“. Пастор Веселин Антонов разкрива тайната на силата за промяна.

Веселин Антонов е пастор в град София, а също така преподавател и капелан в Теологичния колеж „Стефан Константнов“.