Tel 032 633 533

Емоционалните нужди на детето

Срещали сме хора на по 30, 40, 50 години, които ни изненадват неприятно, държейки се като деца в лошия смисъл на думата – капризничат, сърдят се, реагират първично и незряло. В зависимост от ситуацията, им се присмиваме тайничко или просто избягваме общуването с тях, защото ни изтощават емоционално.

Емоционални нужди в детството

Всъщност, подобно незряло поведение в зряла възраст обикновено се дължи на незадоволени емоционални нужди в детството. Например, ако майката е студена, дистанцирана от детето си през първата му година, то се чувства изолирано, изоставено, необичано; усеща нестабилност, лишение, самота. Като възрастен това дете инстинктивно изпитва недоверие към другите, очаква да бъде отхвърлено, съмнява се в добрите чувства на близките си.

Или ако родителите натоварват с прекалено много очаквания едно тригодишно дете и изискват от него да прави неща, които то още не може да прави, като възрастен то ще изпитва постоянно усещане за срам, вина и провал. Няма да умее да си поставя реалистични цели и ще преживява много тежко неуспехите си. Постоянно ще търси одобрението на другите и ще живее в постоянна несигурност.

емоционални нужди

Незадоволени емоционални нужди

Ако е емоционално пренебрегвано, детето научава урока, че дори да обича, няма да получи любов. Точно това го кара да посегне по-късно към „заместители“ на любовта като наркотици, алкохол, храна, безразборен секс и така нататък. Сякаш се опитва да „лекува“ ранената част от себе си. Тялото остарява, но душата си остава на ранено дете. Може да стане успешен професионалист, да създаде семейство, но въпреки това да продължи да изпитва емоционална празнота и да копнее за любов. Често такива деца в зрелия си живот инстинктивно търсят партньори, които да приличат на родителите им, и търсят от тях онази любов, която не са получили.

Разбира се, нищо не е фатално и необратимо. Първо трябва да погледнем смело миналото си в очите и да го приемем. Да признаем, че изграждаме стени, за да се защитаваме от несъществуващи врагове, и да направим съзнателна крачка да „се вържем“ за света около себе си; самите ние да станем източник на любов, за да усетим и любовта на околните.