Tel 032 633 533

Кариерата на мама и кариерата на татко

През последните години средната възраст, на която жените раждат деца, се качи много. Ако преди петдесет години нормалното е първото дете да се появи между 20-та и 25-та година на жената, днес рядко е преди 30-та. Причината е проста – жените отлагат майчинството, докато „си стъпят на краката“, тоест, докато понапреднат в кариерата. Защото е ясно… появят ли се деца, следва голямо „дръпване назад“. Дори да са налице удобни баби под ръка, дори семейството да няма финансови проблеми, кариерата на майката неминуемо страда.

Кариерата на мама

Кариерата на мама

Защо? „Защото няма начин“ – отговаряме и свиваме рамене. Защото на младата жена вече ѝ се налага да мисли не само за офиса, задачите, проектите, командировките, сроковете и шефовете, ами и за памперси, имунизации, пюрета, биберони, кърмене, закаляване, прохождане, първи зъбки…

Разбира се, татковците са за това – да помагат. И всеки съвестен, обичащ татко отменя жена си в много неща – храни бебето, къпе го, приспива го, става през нощта… Но все пак, той е на работа, нали? Някой трябва да изкарва пари за всичките тези красиви бебешки нещица.

Може би, най-отчетливото разпределение на мъжките и женските роли вкъщи се вижда именно при появата на бебе. Логиката е проста – жената носи бебето девет месеца, жената го ражда, жената го кърми, следователно… жената се занимава с бебето. Така е било хиляди години, така продължава и сега, независимо от техническата и социалната революция. Такъв е установеният от Бога ред.

Само дето ние малко сме видоизменили установения от Бога ред. Хиляди години жената не е имала никакви други задължения, освен дома и детето. Днес тя работи наравно с мъжа си (със също толкова дълго работно време, ако не и по-дълго), изплаща кредитите наравно с него, ходи в командировки, троши си нервите с колеги и началници като него… и в същото време, никой не я освобождава от хилядолетните ѝ задължения.

Кариерата на татко

Разбира се, всеки мъж, който обича жена си, търси начини да я облекчи, да поеме част от допълнителния товар “извън работно време”. И все пак, той се ограничава до функцията на „прост изпълнител“. Ако му кажат: „нахрани бебето“, „пусни пералнята“, „купи банани“, той веднага и с готовност го прави. Но съзнанието му е свободно от задачата да преценява кога трябва да се нахрани бебето, пълна ли е пералнята, има ли прах за пране, ще стигнат ли бананите до утре и така нататък.

Може би, е време за допълнително освобождаване на претоварените майки – освобождаване на съзнанието им от планиране на бебешкия и домашния живот? Може би е време, скъпи татковци, да приложите мениджърския си размах и у дома?