Tel 032 633 533

Кой си ти, когато никой не те гледа

“Доброто име се печели с години, а се губи за един миг” – гласи известната мъдрост. А какво е “добро име”? Онази част от мен, която е видима за хората. Когато тя е добра, аз имам „добро име“, а когато не е… Въпросът е има ли съвпадение между видимата и невидимата ми част? И нужно ли е да има?

когато никой не ни гледа

Когато някой ни гледа…

Без усилие даваме отговор „да“. Ако навън сме едни, а насаме други, това е лицемерие и точка. Но ако отделим малко повече време за размисъл, точката вече не е толкова категорична. Все пак, едни сме с децата в лунапарка, други с клиентите в офиса и трети в задния двор, докато косим тревата. Не може да имаме еднакво поведение навсякъде. Най-малкото, здравият разум го изисква. Това не е маска, не е лицемерие, а елементарно възпитание.

„Да, но…“ Да, но маската не е толкова поведение, колкото отношение. Аз може да пищя на влакчето на ужасите с децата и да бъда официално учтив с клиентите в офиса, но и на двете места съм честен с хората срещу себе си. Не се преструвам, не лъжа, не се опитвам да спечеля нещо чрез манипулация.

Да, но… моята честност и откритост също може да бъде маска, с която прикривам вътрешната си безчувственост, дори жестокост. Под предлог, че не желая да се преструвам, мога да наранявам околните с чиста съвест.

Спорът може да продължи. Не е лесно да се определи границата между любезност и лицемерие.

… и когато никой не ни гледа

Виртуалното пространство отвори необятни възможности пред любителите на маски. Подвизаването в него с различни никове, създаването на фалшиви профили в социалните мрежи се превърна в нещо като норма. Понякога дори членовете на едно семейство не подозират за паралелния живот на близките си.

Но дори тук може да си зададем въпроса: „Какво да правя, ако не желая да смесвам различните си приятелски кръгове? Колегите в службата нямат нищо общо с моята група любители на скалното катерене, да речем. Защо да не общувам с едните под едно име, а с другите – под друго, за да не давам повод за излишни коментари и обяснения?”

И така нататък, и така нататък… какво да кажем за себе си, когато никой не ни гледа?