Вярата, която печели 8 живота – интервю със Славчо Атанасов

Убеден комунист и амбициозен човек, Славчо Атанасов е закърмен с вярата в Бога. Икономист, с добро образование и партиен билет в джоба, той възнамерява да си затопли някое директорско място. Нещата, обаче, се случват по твърде заплетен и неочакван начин.

Преди вярата е кариерата

Всичко започва с едно несправедливо понижение в службата. Без вина виновен, нашият човек не може да се примири и решава да си намери нова работа. Но това се оказва задача с повишена трудност. Един ден, обаче, на крака му идва посредник, за да му предложи секретна работа в уранова мина. Мястото наистина е диво – на 34 км от Велинград, но особено красиво. А най-вече заплатата набъбва с разни „вредни“ и „лоши битови“ до изключително чаровна сума.


Преди вярата, която печели 8 живота - интервю със Славчо Атанасов

Урановата мина

И така, Славчо и съпругата му отиват в рудника от доволни по-доволни. И как да не са? Жилище строят, а парите идват точно когато им трябват. Но скуката е лоша компания и част от персонала я убива в „библиотеката“ – кодовото име на местната кръчма. И така, страница след страница, другарят Атанасов започва да се пропива. Но има нещо особено в преживяването му – сам не одобрява това, в който се превръща:

„Живеех в гората, но не съм хванат от гората. Знаех, че има хора, които вярват в Бога; хора, които се молят. И аз виках към Него да ми помогне, не за пари, не за апартамента, а защото не се харесвах“.

Вярващият готвач

Вярата е част от решението. Но Славчо все още не го знае. Отговорът на неговия горски вик за помощ идва по много заобиколен път. В рудника пристига да работи нов готвач. Американски империалист!, т.е. вегетарианец, адвентист от Велинград. И това е цяло чудо за онова време, когато, за да те назначат в уранова мина, милицията те проучва до девето коляно, а на адвентистите се гледа именно като на американски шпиони.

И така, готвачът започва да дава на Славчо свои разработки върху библейските пророчества. Написани на ръка с „грозен почерк“, текстовете едва се четат, ама си вършат работата. И вместо на кръчма, още първата събота нашият герой слиза във Велинград на църква.

Отстояване на вярата

После се случва неизбежното. Рудникът гръмва. Партията го изключва. И ченгето на рудника се опитва да убеди жена му да го изостави. Слава Богу, съпругата му е здравомислеща, макар по онова време да не споделя вярата му. Но заплахите са реални: Бъдеще няма да има нито за него, нито за децата му!

Бог, обаче, е на друго мнение. Славчо си намира по-хубава работа. След като разрешава един заплетен случай, славата му на добър специалист се носи из предприятието, в което работи. И така получава не само признание и материални блага, но бъдеще за себе си и за своите деца.

Вярата се умножава по 8

И днес разбирам, след като съм го преживял, че Господ е готов да направи всичко, за да спаси една душа. Но един човек ли се спаси? Не! Осем години чаках жена ми да повярва. А тя беше абсолютна атеистка с баща политзатворник, лежал в Сливенския затвор. В тяхното семейство никога не се говорело за Бога. След осем години тя се кръсти. После синът ми, дъщеря ми, а като прибавим и четиримата внуци – стават осем души. Това е плодът на Божия труд.