При всички случаи пътят през пустинята е труден и човек ежедневно и по няколко пъти има за какво да бъде уплашен и да се почувства несигурен. И по всеки повод хората отиват да се разправят с Мойсей. Сякаш им е крив, че ги е повел към свободата и сякаш го е направил не по тяхна воля, а насила. А най-вече сякаш зад всичко това не стои самият Бог.
Но пък Той най-добре знае, че робът не става свободен за един ден. Нужно е цялото дълго, мъчително зигзагообразно и непредсказуемо пътуване в пустинята, и то не по краткият път. Това пътуване е терапевтичното събитие – изцелението от манталитета на роба и трансформацията му в свободен човек. Трансформация, която в крайна сметка не е успешна колективно. Защото „египетското поколение“ не влиза в Обетованата земя. Но да не избързваме.
Какво ще ядем?
И сега, когато запасите от храна свършват, хората веднага намират своя водач, за да повдигнат въпроса: Какво ще ядем? Тук, освен конкретика за провизиите, водачите изразяват тревога и за куп други неща: Как ще я караме така? Как ще живеем? Ще оцелеем ли в пустинята? Какви са гаранциите, че нашето пътуване ще бъде успешно?
А впрочем пътуването се превръща в такова нервно изпитание, че робството започва да изглежда все по-привлекателно. Ама нейсе! Още не са се научили на доверие в Бога. Несъзнателно повдигат не просто въпроса за храната и снабдяването, а въпроса за вярата.
„Манната, която обикновено се възхвалява заради своето изобилие и редовност, същевременно е фигура на непрекъснато напрежение: ще падне ли отново утре? Тя представлява постоянно напомняне, че желанието никога не може да бъде напълно удовлетворено, така че обектът на желанието носи със себе си намеци за зависимост, възможно разочарование, безкрайна жажда и негодувание… Подобно на дара на любовта, желанието трябва да бъде срещано наново всеки ден.“
— Bewilderments: Reflections on the Book of Numbers
Авива Зонберг го е казала красиво. Аз ще го опростя. Божият тест с манната по същество е избор. Манната трябва да те накара да избереш – да се довериш, че ще пада всеки ден или да живееш в непрекъснато напрежение: Ще падне ли отново утре?
Ето защо манната, която обикновено е интерпретирана като чудо, съдържа в себе си и психологията на доверието. По същество това е урок по смирение и доверие, който резонира дълбоко в човешката психика.
Изобщо животът изисква доверие. И още нещо, трудно за ранимото ни его, да си признаем, че не сме всесилни и се нуждаем да бъдем зависими от Нещо или Някой – по-голям от нас.
„Пътят през пустинята, през който преминават израилтяните, е не просто физическо пътуване, а символично изпитание на духа и волята. Това е процес на преодоляване на егото — онези илюзии за пълна независимост и самодостатъчност, които често водят до заблуда и упадък. Манната, която получават всеки ден, служи като напомняне, че не сме сами и че не можем да се справим без помощ и подкрепа от по-висша сила. Тя е символ на смирението — признание, че сме част от нещо по-голямо от нас самите. През този път на изпитание човек се учи да остави егото настрана и да приеме своята уязвимост, което е ключът към истинската свобода и вътрешен мир.“
Д-р Джеймс Ор
Теологията на манната
Теологията зад манната е нагледна. Всяка сутрин Бог е сложил трапезата, още докато хората спят. Той е тук, дори когато изглежда, че те са оставени сами в „пустинята“. Не ги оставя да гладуват, а дава точно толкова, колкото е нужно — това е знак за Неговата безусловна грижа и съвършена мъдрост да знае нашите нужди по-добре от нас самите. Учи ни да живеем в настоящето, а също да разпознаваме благословенията, дори когато условията изглеждат сурови.
Това важи за всеки човек, който преживява „пустинята“ на своя живот. Защото всяка „пустиня“ е възможност да преоткриеш себе си и връзката си с по-висша сила, т.е. с Бога. Манната ти казва: „Не си сам. Имаш ресурсите да продължиш. Наистина те може да са невидими или твърде нестандартни, но са там“. Често е достатъчно просто да се отвориш, за да приемеш това, което ти се дава. И всичко ще бъде наред.
Да си знаеш мярката – защита срещу потребителския бяс
Сега, народът го е казал. Дават ли ти, вземай! Ама защо така изобилието ни заличава мярата.
Вземете си отгоре за черни дни. Спастрето си го, за да сте спокойни, че сте се погрижили в случай на проблем с небесната доставка! Това е мисленето на изведените в пустинята роби. Същото като нашето.
Потребителското мислене е ориентирано към натрупване, сигурност чрез притежание, страх от недостиг. Купуваме повече, отколкото ни трябва — храна, дрехи, информация, статус. Но често това води до тревожност, вина, загуба на стойност и смисъл — други видове „червивост“.
Не можем да консервираме Божиите дарове – макар че не преставаме да опитваме – но те се консумират винаги свежи. Няма консерви от манна!
Да се награбиш. Да се запасиш. Защото утре може да няма. Затова си предвидил. Искаш да си спокоен, че си се погрижил. И не трябва толкова да му мислиш какво ще ти даде Бог или от какво ще те лиши. Ти си пълен със всичко, понеже хладилникът ти е пълен! Запасите те правят независим. Даже неуязвим. Дават ти самочувствието да се отделиш, да си бъдеш самодостатъчен. Но манната ти казва: Приятел, това е илюзия! Вавилонските кула рухна. Излишъкът ти ще червяса!
И затова точно по повод на манната, Бог казва на Мойсей култовите думи:
– Не само с хляб ще живее човек, но със всяко слово от Моите уста!
Не само с хляб – казва Бог, когато е навалял небесен хляб. Защо сега го натъртва? Нима иска да развали момента? Съвсем не. Просто Той ни познава най-добре. И какво? Само за хляба ли мислим? Заклевам се, че не! Но също за лука, чесъна, краставиците и саламите – котлите с месо… Допълнете списъка, моля!
Христос е Живата манна
Интересно е, че след векове Христос прави шокиращо изявление: Аз съм Живата манна. Хората настръхват. Това звучи обидно и провокативно:
– Какви са тези глупости, които ги говори тоя! Бащите ни са яли манната в пустинята! Те имат истински преживявания с Бога!
Исус не свива знамената. Той отива по-далеч:
Ядоха я бащите ви, да! И умряха! Аз слязох от небето. Бог ме прати, за да ви нахраня със Себе Си! Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми няма да видите вечния живот!
Скритата манна
Манната неочаквано се появява на още едно място в Библията – в Откровението на Йоан.
„Който има ухо, нека чуе какво казва Духът на църквите. На онзи, който побеждава, ще дам от скритата манна; и ще му дам и бял камък, а на камъка написано име ново, което никой не познава, освен онзи, който го получава.“
Откровение 2:17
Това не е просто повтаряне на историята от пустинята, а дълбок символ на вечната награда, на духовния хляб, който дарява живот не временно, а завинаги. Тази скрита манна е нещо лично, тайно, специално — знак, че Бог пази верните си и им дава сила, дори когато пътят е труден и непонятен.
Тази манна е нещо повече от символ. Тя е преживяване. Тайна, споделена между Бог и онзи, който е победил – който не се е отказал, когато е било най-трудно. В този смисъл манната е вътрешното тайнствено познание и близост с Бога, което се дава на верните заедно с лично послание и ново име. Това говори за трансформация и нов живот, който надхвърля физическото оцеляване. Даже идва след оцеляването им, като внушава участие в небесни реалности, достъпни ексклузивно само за тях.
Библейската манна не беше просто храна. Тя беше покана. Покана да живеем с мярка. Да спрем да се презапасяваме, защото истинските неща не се складират – те се живеят. Ден след ден.
И ако се вгледаме внимателно, ще видим: излишното днес пак червясва. Прекаленото ни прави тежки. А може би истинската свобода не идва, когато имаме всичко, а когато се научим да приемаме точно толкова, колкото ни е нужно. И да вярваме, че утре ще има отново. Манна. И милост. И смисъл.