Неотговорени молитви – историята започва така:
В ранната утрин Спасителят и Неговите спътници се приближиха до брега и светлината на изгряващото слънце докосна водите и сушата сякаш с благословението на небесния мир. Но едва стъпили на твърда земя, очите им съзряха гледка, по-ужасна и от вихъра на бурята.
Излизайки от някакво скривалище между гробниците, двама луди се втурнаха към тях, като че ли с намерение да ги разкъсат на парчета. От телата им висяха части от вериги, скъсани при бягството от мястото, където са били вързани. Плътта им бе раздрана и кървеше там, където ги бяха нарязали острите камъни. Очите им светеха зловещо изпод дългите, сплъстени коси; човешкият им образ бе заличен от демоните, които се бяха вселили в тях, и те приличаха по-скоро на диви зверове, отколкото на хора.
Учениците и техните спътници се разбягаха ужасени, но след малко забелязаха, че Исус не е с тях и се обърнаха, за да Го потърсят. Той стоеше там, където Го бяха оставили. Този, Който бе укротил бурята, Който бе срещнал Сатана и го Бе победил, не избяга и от демоните. Когато мъжете се приближиха, скърцайки със зъби и с пяна на уста, Исус вдигна ръката, която бе успокоила вълните, и лудите не можаха да се приближат. Те застанаха пред Него разгневени, но безпомощни. („Копнежът на вековете“, Е. Г. Уайт)
Неотговорени молитви – историята продължава с пет молитви
Нашите молитви могат да бъдат „неизговорими стенания“ (Римляни 8:26). Исус чува гласа на твоето сърце и отговаря положително.
Молиш се за нещо, а всъщност искаш друго. Бог може да прочете молитвата дори в твоите очи.
А как Исус отговаря на молитвата на злото? Да, Исус отговаря положително. Защо обаче не отговаря на петата молитва в тази история? Чуйте отговора в предаването с пастор Пламен Иванов.
Пламен Иванов е от Плевен. Служил е като пастор в различни градове в България. В момента е служител в Благоевград.