Стамен е непредсказуем като черните лебеди. На вид модерен тежкар с леко пренебрежително отношение към света и околните. Буен младеж, от когото може да очакваш всичко. Но това е само камуфлаж. Докато си мислех върху нашия разговор и прослушвах интервюто поне 20 пъти, започнах да си създавам впечатление, много по-различно от това, което вече си мислех за него. Той е по-скоро затворен, открит, емоционален и дълбок, а както го усетих – алергичен към всяко лицемерие. Опитва се да излезе от фрагментирания свят на младите и да стъпи на една по-голяма платформа, която да събере в едно разхвърляните неща, въпреки черните лебеди в света и малките черни лебеди – в неговия живот. И още нещо, не е подтиснал своя инстинкт да следва ирационалния оптимизъм, когато ежедневието изчерпва шанса за благополучие!
Менажирането на малки средства буди в него интерес към сферата на финансите. И то, повече от стремеж към печалба и забогатяване, а по-скоро желание да дълбае същността на нещата. Плюс много зряла и адекватна перспектива – няма как да познаеш или да предвидиш всичко. Светът е пълен с непредвидени събития по сценарий на Насим Талеб и неговите черни лебеди. (Талеб е автор на бестселъра „Черният лебед“).
Образованието в Англия не се затваря в академията
Уча икономика в Англия – финансови пазари и капиталови пазари. Интересувах се от финанси. И си казах: Ако искам да правя нещо, по-добре да знам същността му. Това е като някакво монополи на високо ниво! В училище бях запален от различни неща. Мислех си как мога да обединя всичко това, за да не бъде разхвърляно.
В английското образование ми харесва практическата насоченост. Нещата, които се случват, се прилагат много бързо в материала, който се преподава. Примерите се вкарват в лекции и се анализират заедно със студентите. С други думи, обучението не се затваря в академията. Това е голям позитив!
Когато завърших училище, един съученик каза, че това е моментът, когато никой вече не те кара да правиш каквото и да е. Ако не ти се работи, не си длъжен да ходиш на работа. Ако не ти се учи, не е задължително да ходиш в университет. Опитвам се да опростявам нещата и да не се впечатлявам от непознатото или от големия мащаб. Искам да се реализирам в това, което уча. Специалността ми и линията ми на развитие изисква постоянно да се подобряваш, без плато, до което да стигнеш и да останеш.
Как посрещаш черните лебеди? – въпросът за вярата
Четох една книга – „Черният лебед“. Това е метафора за онези събития, които не вярваме, че ще се случат. И при мен има малки черни лебеди – неща, които никога не се случват така, както си планирал предварително. Какво правя тогава? Хващам се за ирационалния оптимизъм!
Вярата ми дава целеустременост и спокойствие. Няма я тази безтегловност да търсиш смисъла и да си губиш времето в безплодни планове и действия. Като малък ме питаха за любим герой и изборът беше между Даниил и Йосиф. Йосиф наистина е впечатляващ младеж. И сега правя паралела – чужда държава, трудности, борба и успех. Откривам смисъл и дълбочина в тази история, които не съм осъзнавал като малък. Йосиф ме замисля за усилията, които са били нужни за изграждане на подобен характер; мъдростта, която има, за да действа така, и връзката с Бога и духовността му.
Оставам с впечатление, че Стамен Попов е човек, който се разтваря постепенно и не съвсем докрай. Мистериозен тип. Трябва да го дебна за още едно интервю. Винаги е интересно да проследиш човека в развитие, особено някой, който вярва в съществуването на черните лебеди.