Някога „важните и ценни деца“ са били синовете – те продължават името на рода, те наследяват имотите, те имат грижата за възрастните си родители. Дъщерите са „за продан“. В тяхното образование не се влага много, тъй като е „инвестиция на вятъра“. Основната цел на родителите е изграждането на девойка, която някой ще поиска за жена.
Много векове трябва да минат, докато дъщерята и синът изравнят своя статут. В много общества той и до днес не е изравнен. Но в нашия западен свят вече считаме дъщерите и синовете за абсолютно равностойни и еднакво ценни.
И все пак, някои традиции и навици от миналото си стоят, макар и негласно. Как могат родителите да създадат, макар и неволно, травми в своите момиченца?
Кои обществени стереотипи пречат на дъщерята да бъде това, което заслужава – обичано и ценно дете?
Може би, тези въпроси се струват абсурдни на родители, които са луди по своите сладки дъщерички. Но тъжната истина е налице – все още има бащи и майки, които открито показват на момичетата си, че са „разочаровани“ от тях. Просто защото не са момчета. И очакват от тях нереални неща, опитват се да „заместят“ с тях липсващите синове, внушават им, че никога няма да бъдат толкова достойни за любов и уважение, колкото би бил един син. Или пък открито показват предпочитанията си към „мъжкото дете“.
Дъщерите и татковците
Особено ключова роля в живота на малкото момиченце играе бащата. Той определя представата ѝ за мъжете въобще. Ако е агресивен и жесток, може да създаде в нея неизличим страх от мъжете и един ден тя много по-лесно може да влезе в токсична връзка, отколкото момиче, израснало с нежен и любящ баща. И обратно, ако бащата е грижовен, обича дъщеря си и майка ѝ, полага добра основа на нейния избор на партньор един ден – тя ще търси точно такъв грижовен и добър мъж като своя татко.
Дъщерите са специален подарък от Бог. Питайте всеки баща на дъщеря. И най-властният шеф, и най-огромният мъжага, и най-опасният човек се превръща в памук в малките ръчички на „своята принцеса“.