По мотиви от Изход 15:27–16:10
С книгата Изход вече минахме през Червено море и пяхме с освободените роби песента на победата. Народът ликува. Те са свободни. Враговете им са на дъното на морето. Но пътуването се оказва тежко. След три дни вече нямат вода. Стигат до извора Мара – което означава горест. Горчиво е там, защото водата нагарча и не става за пиене. Бог решава проблема, като казва на Мойсей да хвърли дърво във водата и тя става сладка, а по еврейски – прясна. И там Той им дава и първия закон на всички закони – как да гледат на Него, как да градят взаимоотношения:
– Ако ме слушаш, аз ще бъда твой Изцелител. И така ти ще разбереш, че Аз съм твоят Лекар.
Това е основният урок от пребиваването на мястото наречено Мара, което означава горест, горко, горчивина.
Но с тоя случай тяхната горчивина не свършва. Защото свободата си е свобода, но животът в пустинята не е лесен. И така, като мислят какво ги чака, става все по-зле! Мацата е отдавна изядена. Провизиите свършват. Месец е минал, откакто са излезли от Египет. И вече са на лагер при Елим, на границата на пустинята Син.
То всички разбраха, че братята ги поведоха по дългия път. За Мойсей и Аарон става дума. Ама не се вижда и скоро да стигнат до крайната спирка. Ханаанската земя започва да става все по-далечна. Сякаш е мираж. Дали пък няма да умрат от глад?
– Дайте ни книгата за оплаквания! Така не може!
Жалби и страхове
– Хайде кажете! Ако ще мрем, да мрем. Ама как е по-добре да умреш? След вкусна вечеря у дома? Или от гладна смърт в пустинята?
Ама каква е тая гладна смърт, моля ви се. Та нали тия хора излизат богати, със стада. Да, така е. Но това е инвестицията им в бъдещето. Всъщност никой професионален овчар, няма да изяде стадото си. Но те имат какво да ядат, ако се наложи – животните под нож. Така че те не умират. Или по-скоро умират… във въображението си. И децата им там мрат от ужасна, мъчителна, гладна смърт.
Това е жива невроза. Страх и тревога от неизвестността, от бъдещето. Но с Бог е така! Виж в робството – нещата са повече от сигурни – и боят, и хлябът. Затова е разбираемо, че хората се сещат за египетския хляб и за котлите с месо. Комфортът на робството срещу неизвестността на опасния дълъг път в пустинята.
Но Бог е сговорчив. Той не се сърди на техния бунт, на неблагодарността. На късата им памет. Как бързо забравиха несгодите на робството, геноцида срещу децата им, каторжния труд. Забравиха и чудесата Му, и песента, която Му пяха след Червено море: Кой е като Тебе? Няма друг като Тебе?
А сега – претенции и жали!
Но Бог не спори с тях. Не ги съветва. Не ги обвинява. Не им чете морал. Казва им просто, че храна ще има. За всички! И той ще слезе да осъдят проблемите заедно. Нещо повече – на сутринта те ще видят Божията слава.
Вместо да ги сложи на място, Той ще слезе, ще обсъжда и дори ще им даде нещо толкова лично като откровението за Себе Си.
Небесен хляб ще има за всички
– Ще ви пратя хляб! – казва Бог. Думата на еврейски означава хляб, месо и плод. – Ще ви залея с дъжд от хляб и народът ще излезе да го събира. И така ще бъде ден след ден. За да проверя дали ще ходите в Моя път!
Какво значи това? Как точно Бог ще ги провери?
Първият въпрос е защо това е изпитание (проверка) за народа!
Ако те имат препитание, ако знаят, че храната им е осигурена за утре – тогава ще слушат ли Бога? Ще се вълнуват ли от Неговата воля, ако им се осигури спасение?
Да проверим това!
Нека обещаем на хората сигурен хляб. И нека всичко им е достатъчно. Не е нужно никой да се бие за хляба си.
Малко по-късно в текста ще видим Мойсей да седи и да съди по цял ден хора, които имат хляб, препитание и стада. А те постоянно се съдят и се карат…. За какво? Кокошкарски работи – кой на кого е откраднал кокошка, кой кого е ощетил. Може би точно в това е и проверката. Кой просто ще бъде доволен от своя дял небесен хляб?
Нашият хляб и Божията слава
Бог казва на Моисей да предаде на хората, че е чул техния ропот: „Довечера ще ви сервирам месо, а на сутринта – хляб!“ Бог разбира, че това е смисълът на живота им – котлите с месото и доволно количество хляб! Добрият живот е пълният хладилник! Същите сме и ние!
Но Бог свързва доставката на хляб и месо със Своята слава. „И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: „Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя; а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптанията ви против Господа“ (Изход 16:6,7).
Вие искате храна! Ще има храна! И даже повече: на сутринта ще видите Божията слава!
Мойсей и Аарон казват на хората, че сам Бог ще слезе да ги изслуша и да отговори на техните жалби и претенции.
– Приближите се към Бога, за да ви изслуша!
Те се обръщат към пустинята и какво виждат: Божията слава се появява в облака!