По мотиви от Изход 3 глава
Фараонът умира и потиснатите се оживяват: Дали не идват по-добри дни за евреите в Египет? Новините в Мадиам се бавят. Там Мойсей живее вече няколко десетилетия. Има съпруга, двама сина и пасе стадата на тъста си. Възпитаван е като принц, но се оказва, че има дарба за овчарлък, което е далеч по-скромна работа.
За един номадски пастир дните си приличат. Първичните ритми на живота се въртят монотонно ден след ден, година след година до деня на неговата смърт. Мойсей е направил опит да спасява своите хора, когато е бил в разцвета на силите си, но този опит се е сгромолясал с такава сила, че го е запратил чак в Мадиамската земя. И сега нищо не предвещава друго бъдеще за него от живота, който живее. Но един ден се случва нещо необикновено и нищо вече няма да е същото.
Странен феномен на Божията планина
Един ден овчарят и стадото му се озовават на Божията планина Хорив. Ние знаем, че наричат планината Божия, но не знаем защо. Текстът буди противоречия дали става дума за пустинна местност, или за зелени пасища. Йосиф Флавий обаче настоява, че местните жители се страхуват от мястото и пастирите не припарват до превъзходните му пасища, „заради мнението на хората, че Бог живее там“. Може би от смелост и любопитство, или може би само поради упоритата си целеустременост, Моисей води стадото си към Хорив – и там вижда забележителна гледка. „И ангелът Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина. И Мойсей погледна, и ето, къпината гореше в огън, но не изгаряше“ (Изход 3:2).
Не можем да твърдим със сигурност какъв е този храст, защото никъде повече тази дума не се среща в цялата Библия. Някои казват, че става въпрос за трън или трънлив храст – нещо като намек, че Бог е в трънливия живот на Своя народ.
Моисей забелязва, че храстът гори, но не изгаря. Той е пастир и прекарва много време в самота сред пустинята. И въпреки, че отдавна не е първа младост, е все така любопитен. Не може да подмине такова чудно явление като горящ, но не изгарящ храст. Друг може да се уплаши и да се скрие в миша дупка. Но това не важи за нашия приятел. На него му е интересно какво се случва:
– Ще се отбия да разгледам това велико явление.
Протокол за среща с Бога
От някъде в горящия храст самият Бог наблюдава Моисей и сега е моментът за делови разговор.
– Моисей! Моисей! – вика безплътен глас веднъж, после втори път.
– Ето ме – отговоря Мойсей.
„Ето ме“ е отговор, който звучи едновременно с удивление и ужас. Моисей е напълно буден и нащрек за божественото откровение, което ще сложи край на тихия му живот като пастир в Мадиам и ще го постави на пътя към голяма и ужасна съдба.
После Бог инструктира своя събеседник относно протокола за срещи със Създателя: „Свали обувките си – земята, на която стоиш, е свята“ (Изход 3:5).
На Изток е традиция да се събуваш на прага на дома. Откъде идва това? Понеже хората са служили на своите домашни богове вкъщи, са сваляли обувките си от уважение към тях. На храмовата планина също е било забранено да се изкачваш обут. Затова свещениците са служили боси. И в синагогите дълго време са се събували. А в някои течения на юдаизма е така и днес. Идеята е, че обувките съдържат елемент на нечистота, понеже са направени от кожа на мъртви животни. И това се счита за неуважение към святото място.
В последно време има много хора, които се опитват да открият скрит смисъл в текста и тълкуват свалянето на обувките, като развързване на ума и отваряне на съзнанието към друга реалност. Така или иначе, за да преживее срещата, на Мойсей му се налага да се развързва и отваря към Божието присъствие. Просто красивите тълкувания не трябва да подминават прекия смисъл на текста. А той е, че Мойсей се намира в присъствието на Бога и трябва да се събуе.
Бог говори за Себе Си: Аз съм емпатия
– Аз съм Богът на баща ти – казва гласът. – Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“ (Изход 3:6а).
Някои спекулират, че Бог говори с гласа на Мойсеевия баща, за да не шокира пророкът-любител. Но това са украси, които ги няма в текста. Защо споменава баща му? Просто времената на Аврам, Исак и Яков са отдавна отминали. Всевишният не е Бог само на далечните ни предци. Той ни е близък: Аз съм Бог на баща ти. Нали помниш баща си?
Библията съобщава, че Моисей е толкова уплашен от гласа от горящия храст, че заровя лице в гънките на наметалото си като дете, което се надява, че може да накара страшното да си отиде, като затвори очи. В крайна сметка, как Бог би могъл да води делови разговор с човек, който крие лицето си? Изведнъж Господ се впуска в доста грандиозен разказ за Себе Си, сякаш се надява да успокои Мойсей:
– Наистина видях страданието на Моя народ, който е в Египет, и чух вика им, поради надзирателите им; защото познавам болките им. И слязох да ги избавя от ръката на египтяните и да ги изведа от оная земя в земя добра и пространна; в земя, където текат мляко и мед…
Аз видях, чух и познах. В тези динамични глаголи откриваме три нива на състрадание – визуален, звуков и тактилен. На всички нива Бог казва: Аз съм с Моя народ.
Ти ще изведеш народа Ми
Мойсей може да си е мислил: „А какво общо има всичко това с мен?“, докато Бог не назовава причината да го призове: „Ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш народа Ми, синовете на Израел, от Египет“ (Изход 3:10).
Представете си Мойсей – един престъпник, който вече не едно десетилетие живее при Йотор. По това време може и с внуци да се обзавел, или да се надява скоро да има. Разчита на спокойна старост – овчици да пасе. И изведнъж докато изучава ботаника или природознание – феномена с трънката – получава такова откровение: Иди в Египет и изведи Моя народ!
Човек, който 40 години никой никъде не е водил, освен овцете си на паша.
Това е неочаквано. И страшно. И да не заекваш, сега може да започнеш.
„Кой съм аз, че да отида при фараона и да освободя израилтяните от Египет?“
Как се убеждава робски народ да излезе от робството? Как човек излиза от собствената си сложност и действа в света? На този етап Мойсей не може да си представи своята роля в Божия план. Затова Бог му отговаря: „Аз ще бъда с теб“ (3:12). И ето ти знамението за това:
– Когато изведеш народа, вие ще дойдете тук и ще направите богослужение на тази планина.
Много странно знамение
Знамението е определяне на среща:
– Ти ще изведеш народа и ще ги доведеш на тази планина. Ще се срещнем тук, на същото място.
Те ти на тебе знамение!
Божият знак не облекчава задачата. Обикновено нещо се изпълнява сега, за да даде обещание за бъдещето. А това знамение идва след като е изпълнена задачата и сякаш изисква нова порция вяра. А сега, де! Голямо изпитание за Мойсей!
За мен това е много практичен момент. Имаш ли вяра, нямаш ли вяра… Как да разбереш, ако Бог не те предизвика с нещо голямо? Можеш да се спечеш и да откажеш – и си живей, както знаеш. Паси чуждите стада до края на живота си. Но можеш да приемеш работата на Бога и хич не мисли, че ще е песен. Но тогава пред теб се простира невероятен път. Ще видиш Божиите чудеса от първия ред и сам ще участваш в тях. И освен това, най-вече на път можеш да опознаеш някого. И Бог, и себе си, и другите хора, и живота.
Уточняващи въпроси за Божието име
Мойсей задава уточняващи въпроси. Явно започва да приема ролята. А да изведеш народ от робство хич не е проста работа. Да си спомним за мъките на родните революционери. В началото те си мислят, че им трябва чета, подготвена в странство. А после влизат с байраците и народът като един се вдига в бой за свобода. И Ботев минава Дунава, а Борован спи. Хората се крият в миши дупки. Имат си живот, челяд, препитание и не им е до глупостите на лудите глави. Левски разбира, че е нужна работа със съзнанието на робите – преди всичко те трябва да поискат свободата.
То и евреите по онова време са родени в Египет. От поколения живеят там. Животът е труден, но си имат покрив и хляб, и семейства, и деца. Моисей се притеснява, че ще го помислят за куку или маниак, ако се появи един ден в империята и обяви, че Бог го е пратил, за да им каже да си събират багажа и да тръгват. Не е проста работа да се метнат по колите и да запрашат с мръсна газ през границата до Обещаната земя.
Тежка работа чака Мойсей. Той пита:
– Когато ме попитат как Ти е името, аз какво да им кажа?
Впрочем, никой не задава този въпрос на Мойсей. Работата е там, че името на Бога е повече от име. Всяко име на Бога разкрива Негови атрибути, качества. Кой е този Бог, който ме изпраща? Какви Негови качества ще действат в този процес?
Какво да им кажа?
– Аз съм, който съм. Аз ще бъда, който ще бъда.
Това е едно от имената на Бог, което се интерпретира по много начини.
– философско тълкуване – Бог е вечен и винаги ще бъде един и същ;
– историческо тълкуване – Аз съм Този, Който съм бил с вас и ще бъда с вас в това избавление. Винаги ще ви спасявам, винаги ще действам на ваша страна;
– теологично тълкуване – Аз съм този, който дава битие – единственото реално битие. Всичко истинско произхожда от Мен. И всичко, което е извън Мен, е илюзорно, призрачно.
Аз ще бъда с вас като Спасител, Съдия и Изцелител. Това е моето вечно име –Яхве – Този, който произвежда живот и оживява всичко. Източникът на всичко живо, на всички причини и всички следствия, и на всички взаимовръзки – Бог на целия свят и на всички народи!