Дете със здрава психика = уравновесен и устойчив възрастен

Ако искаме децата ни да станат успешни и уверени в себе си, най-напред трябва да бъдат здрави. Физически и психически. И ние даваме всичко от себе си за това. С физическото здраве сякаш е по-лесно – създаваме им здравословни хранителни навици, записваме ги на спорт, следим теглото им. Но сякаш очакваме психиката им да бъде някак здрава от самосебе си. Смятаме, че щом ги обичаме, това е достатъчно. Любовта е най-важното, разбира се, но е нужно и друго.

Устойчива психика

За да станат децата ни психически устойчиви и уравновесени възрастни, да се справят с предизвикателствата на живота, да издържат на стреса, трябва положим специални усилия. Например, не бива да ги оставяме да ни се качват на главата. Тоест, да им позволяваме да поставят изисквания и условия, да предаваме властта в техни ръце. На пръв поглед, това може да изглежда полезно за тях и да ни се струва, че така ги правим самостоятелни, но на практика е точно обратното – размиваме усещането им за йерархия и дисциплина, и създаваме у тях погрешното впечатление, че те имат последната дума за всичко. И когато установят, че това не е така, психиката им може сериозно да пострада.

От друга страна, не бива да очакваме от децата си да бъдат идеални и да им вменяваме чувство за вина, ако не са. Никой не е идеален, включително ние самите. Постоянното усещане, че не са се справили, че не са постигнали целта, че са ни разочаровали, е пагубно за душевното им равновесие. Така отглеждаме едни бъдещи неуверени възрастни, проядени от комплекси, които могат да се проявят по най-неочаквани начини, в най-неподходящ момент.

Ако искаме психиката на децата да е здрава,

не бива да им позволяваме да се изживяват като жертви. Тази настройка на мисленето остава за цял живот. Когато получат двойка или не се справят с нещо, не бива да им съчувстваме и да се стремим да ги утешаваме, все едно са загубили близък човек. И в никакъв случай да не им внушаваме, че са постъпили несправедливо с тях, че учителите, треньорите, съучениците им са лоши, а те са невинни жертви. Правилният подход е – „Животът е такъв, понякога несправедлив. Важното е ти да даваш най-доброто от себе си и да си с чиста съвест.“