Децата дължат уважение. Защо?

„Няма вече уважение! –

тъжно въздъхват възрастните хора. – Едно време, ехе… какво уважение имаше! Към баща, към майка, към свекър, към свекърва, към даскал, към поп… А сега…“

Особено горчиви са упреците към децата – че не уважават нито родителите си, нито възрастните хора, нито учителите. Изобщо не зачитат никакви авторитети. Няма как да отречем, че тази горчивина има съвсем реални основания. Децата днес наистина налагат своята личност от съвсем малки, изискват, недоволстват и грубо отхвърлят опитите да бъдат ограничавани.

От друга страна, уважението не е нещо, което се подразбира. То се печели. Уважаваме само хора, спечелили нашето уважение. Понякога родителите сами предизвикват неуважението на децата си – със своята неискреност, непоследователност, слабост и така нататък. Например, родител, който обещава, а после не изпълнява, има всички шансове да не бъде уважаван от децата си.

Задоволявайки всички прищевки и капризи на децата (с най-благородни подбуди, разбира се!) родителите им подават изключително грешни сигнали – че децата имат последната дума, че са най-важни, че всички им дължат всичко, а те на никого нищо. Дори и да не е в такава пресилена форма, все пак възпитанието, в което не се налагат ограничения, създава у децата представа, че околните са техни слуги и длъжници, и съответно, не заслужават уважение.

Отделен е въпросът, че

уважението и уважителното отношение не са едно и също.

Уважителното отношение е нещо, което дължим на другите, но то понякога може да бъде фасада на пълна липса на уважение. Проявяваме го поради добро възпитание, поради нежелание да създаваме конфликти, поради очаквана изгода. Ако искаме уважителното отношение на децата ни към нас (където го има, разбира се) да съвпада с искреното им уважение към нас, се налага да си го спечелим. С неизменна любов и грижа, с последователност и твърдост, с честност и пример.

Не е лесно, разбира се. Не случайно е възникнала поговорката „Майка не се става лесно“. Тя съдържа истина не само за чисто физическия процес на бременността и раждането, но и за дългогодишното изграждане на здрави връзки с детето, което дава плод късно – когато е вече е невъзможно да поправим каквото и да е.

Copy link
Powered by Social Snap