Разговор с Дима Босева
Нежна грация, отворен интелект и детска невинност – необичайно е съчетанието на елементи, замесени в нейната харизма. Природата ѝ е властна, но лесно ѝ прощаваш, защото дава всичко от себе си, когато е решила, че си струва. Изпитва естествен респект към знанието. А с него идва и едно усещане за младост, за любопитство и ентусиазъм, което бързо те кара да ѝ вярваш. Това е Дима Босева.
Детство – касетофон и две касети
Дима е от бедно купонджийско семейство. Като дете, има малко съкровище: касетофон и две касети. Едната на Уитни Хюстън, а другата – на Елвис Пресли. Слуша ги, когато ѝ е тежко. Слуша ги, когато ѝ е хубаво. Изобщо, върти ги, докато магнетофонът не започне да дъвче лентата. Уитни е нейното вдъхновение, нейният учебник.
Тя може да учи цели поколения как да пеят. От нея можем да се учим на звукоизвличане, на артикулация, на опора. На всичко, което трябва да имаш, за да пееш добре.

За първи път Дима усеща магията на сцената, докато гледа как майка ѝ се приготвя за участия. Тя е певица за известно време. Пее в чужбина, записва плоча и има кратък ангажимент с група Атлас. Светлините, гримовете, красивите рокли – всичко това грабва въображението на малкото момиченце. Но изборът ѝ на професия е изцяло практичен. Много пъти е чувала: Музикант къща не храни. Затова учи икономика и маркетинг. Може би търси стабилността, която ѝ е липсвала в детството.
Любовта като романтичен филм
Дима работи от 13-годишна. С приятелки на морето – хем си припечелват някой лев, хем изкарват едно морско лято. После Дима решава, че ще учи и работи в чужбина. Заминава за Норвегия. Но се връща заради работната виза. И докато я чака, приятелките я навиват да поработят в ново заведение на „Витошка“ – сервитьорки.
Случайно или не, мястото се намира съвсем близо до офиса на Венци, който със своето отношение и постоянство е решен да стане мъжът на живота ѝ.

Плановете му да спечели красивото момиче вървят към провал. Дима постоянно отказва да излезе с него. Но той е там всеки ден. И когато след три месеца тя вижда колко е отчаян, най-сетне се смилява. Романтичен момент за всички нас. На красивите вити стълби на заведението момичето записва номера на телефона си на червена салфетка и я подава на мъжа. Изминали са 17 години, а тя и той още са влюбени. Изобщо по мои наблюдение, тези двамата са извънредно рядко явление!
Все пак подозирам, че и в техния романтичен пашкул има сътресения. Карат се, да. Най-тежко за възпитанието на дъщеря им. Конфликтът е налице. Защото Дима е строга и взискателна. А Венци е либерален и свръхгрижовен, повече от майка. Тя се сърди по женски. Най-много за 15 минути. Не е от тези, които по два дни не говорят на мъжа си. Пък и с какво помагат караниците? Всички знаем, че помагат разговорите. По време на кавгата Венци не забравя да напомни: Пак си те обичам. В началото е странно за нея – да те обичат, докато се карате. Но после това ѝ помага във вярата: Да знаеш, че колкото и да се дъниш, Господ си те обича.
Бизнесът като друга религия
Чувала съм, че бизнесът е друга религия. И Дима го потвърждава. Мислите ти винаги са там. Не можеш да ги оставиш в офиса вечерта и да си ги вземеш обратно на следващата сутрин.

Бизнесът е нещо много сериозно и много отговорно. И не е лесно да се носи. Правят се прогнози. Отговаряш за служители, за обучения, за наличността на артикули, които клиентите очакват. Трябва да мислиш за разни счетоводни неща, а също и за обновяването на системата. Понякога казвам на Венци:
– Хайде да продадем фирмата! Искам вече да се пенсионирам…
Най-много помага това, че с Венци са рамо до рамо. Чувстваш, че не си сам.
Ние сме двама души, които са инвестирали в един бизнес и имат нужда от мнението на другия, за да знаят дали това, което мислят, има бъдеще. Разумно ли е? Оправдан ли е рискът?
Вярата като среща
От време на време майката на Венци ги кани на църква. И един ден Дима строява всички: Строй се! Преброй се! Отиваме на църква!
Явно и Бог знае, че музиката е най-прекият път към сърцето ѝ. Затова си урежда тази среща с нея. Един хор започва да пее на четири гласа. Звучи като ангелско пеене. Преживяването е силно и мистично. Дима е поразена, сълзите бликват. Думите я поразяват и тя чува един глас в нея, който ѝ говори: Дима, ти си грешна. И имаш нужда от Мен. Но този глас не е строг и назидателен, а нежен. Той не я плаша, а сякаш я стопля. Така вярата става част от живота ѝ.
Сега Дима се връща към детската мечта. Да пее. Вдъхновението ѝ са духовните песни. Приятелка ѝ казва, че има талант, но трябват и уроци. Ей такива послания стигат до Дима! Дай ѝ на нея да учи! Защото иска да прави всичко, както трябва.
Първият запис е жива импровизация. Песента е Амейзинг грейс, акапелно изпълнение. Третия куплет изпява така, както никога не го е пяла.
Дима има канал в YOUTUBE https://www.youtube.com/@dimaboseva
и мечтае да го напълни с красиви песни.
Красиви песни и пожелаваме и ние!