„ Добър родител“ – що е то?
„ Горкият, не е виновен, че е такъв. Не случи на добри родители. Нямаше си късмет.“
Чуем ли нещо такова, кимаме съчувствено с глави и въздишаме. Така си е – не случиш ли на добри родители, лоша работа.
Да оставим настрана „случването“, но какви точно са „добрите родители“? Тези, които имат и дават всичко? Тези, които позволяват всичко? Тези, чиито деца правят успешна кариера? Тези, които сами създават добри семейства? Тези, чиито деца са възпитани и се държат прилично в супермаркета? Тази, които никога не удрят децата си?
Оказва се, че макар всички да имаме амбицията и претенцията да бъдем „добри родители“, влагаме в това понятие доста различно съдържание. Ако самите ние не сме родители, съдим най-вече по собствените си родители. Макар да не е коректно да кажем направо, че не са били “добри”, обикновено имаме “забележки” и си казваме: “Мама и татко бяха много добри родители, но един ден аз…”, и следва “корекция”, която според нас ще ни направи съвършени родители. Подсъзнателно отхвърляме всичко онова от техните възпитателни методи, което ни е карало да се чувстваме нещастни, неприети и да се страхуваме.
„ Добър родител“… съм аз.
Но когато един ден сами станем родители, критериите ни претърпяват метаморфоза. Вече търсим онова, което ще помогне на децата ни да “успеят” в живота. Казваме си: “Сега протестира и се бунтува, но един ден ще разбере, че е било за негово добро”. Точно както са правили собствените ни родители.
Освен това, някак по презумпция приемаме за себе си, че сме “добри родители” и затова се чувстваме свободни да коментираме и поправяме другите родители. “Тя не е добра майка. Не знае каква бомба залага пред бъдещето на детето си с тези методи. Един ден ще съжалява, но ще бъде късно”. Или: “Един добър родител не постъпва така. Не се ли сеща каква травма нанася на детето си така?”
И така нататък, и така нататък… колкото родители и колкото деца – толкова гледни точки. Какво, все пак, означава да бъдеш “добър родител”?