Може ли едно двегодишно дете да бъде агресор? Звучи страшничко. И ни се струва прекалено. Все пак, децата са невинни. Ако правят нещо лошо, то е несъзнателно или по подражание.
Гостува ни проф. Румен Стаматов, професор по психология в Пловдивския университет с разработки в областта на моралната и позитивната психология, специализирал в областта на агресиите.
„Важно е да уточним, че зависи дали детето осъзнава какво прави и дали прилага нарочно нещо осъзнато. Ако е причинило болка по невнимание, разбрало е, че другия го е заболяло и повтаря действието умишлено, за да го заболи отново, тогава говорим за агресия“.
Как детето да не стане агресор
„Нужно е у детето да се изгради едно здравословно чувство за вина – да му се помогне да осъзнае, че с поведението си вреди на другите. Това е превенция на агресията. Но е по-трудното. По-лесното е просто да му се разкрещим, да му забраним и да го заплашим с наказание, но това му пречи да направи връзка между собственото си поведение и страданието на другите“.
„Не бива да забравяме че в първите си години детето подражава на родителите и копира тяхното поведение. Те са източник на сигурност за него и щом правят нещо, за него то е добро. Детето няма рефлексия да го подложи на съмнение.“
„Медиите ограбват сближаването в семейството. На вечеря един идва с лаптопа, друг с телефона, трети с телевизора и реално те седят един ДО друг, но не един СЪС друг. Не знаят какво става с човека до тях. Заедността на семейството се разпада. Това ограбва чувството за сигурност у децата, а много често отговорът на несигурността е агресия.“
Често детето става агресор по подражание
„Другият начин за справяне с несигурността е ориентиране към материалното. Вещите ни изглеждат като спасение.“
„Пасивността е сляпото пречупване пред авторитета е не по-малко разрушително от агресията.“
„Дисциплината е не само изкореняване на лошите черти, но и насърчаване на силните, за да може те след време да се превърнат в самодисциплина. Ако я разбираме просто като налагане на ограничения, дългосрочният ефект от нея не винаги е положителен.“
Чуйте какво още сподели с нас проф. Стаматов за децата-агресори.