Познавам „Една от 8“ чрез мои приятелки, които са потърсили помощ от фондацията. Оценката за вашата работа е изключително позитивна. Как си обясняваш високото доверие, на което се радвате?
Ние сме насочени към емоционалната, психологическата и информационната подкрепа за жени с рак на гърдата. На практика сме насреща за всичко, което може да хрумне на една жена. Когато те застигне диагнозата, обикновено минаваш през един огромен страх, който те прави сляпа за всичко, което ти се случва. Тогава намериш подкрепа в някого, който го е преживял. (Макар че лекарят казва същото.) Това ти дава отправна точка. Впоследствие всяка от нас намира своя смисъл, своя начин да продължи. Но в началото се нуждаем от това лично разбиране, за да се структурираме и да си направим план как да се измъкнем от блатото.
Разкажи ни повече за „Сърдечни приятелки“?
„Сърдечни приятелки“ е проект на „Една от 8“, който цели да достигнем до повече жени в места без онкологичен център. Ние искаме да кажем на жените, че не само е желателно, но е наложително да си обръщат внимание. Да разберат колко са ценни те самите, а не само да бъдат отдадени на семейството и децата. Да си обръщат внимание навреме. Да знаят, че ракът днес е едно системно заболяване, което, уловено навреме, е лечимо. Искрено се надявам, че тези наши походи като вестоносци, ще помогнат на жените да разберат, че трябва да ходят на профилактични прегледи, за да имат шанс да продължат напред, ако това им се случи.
На каква възраст трябва да започнат профилактичните прегледи?
В „Една от 8“ през последните години отчитаме, че заболяването се подмладява. Не знам дали това е свързано единствено с начина на хранене и стреса. Препоръчва се след 30-годишна възраст тези прегледи да зачестяват. Веднъж в годината е достатъчно, ако няма друга симптоматика. Но ако има семейна обремененост – майка, баба или сестра с тази диагноза – тогава трябва да бъдем по-бдителни.
„Една от 8“ и Нана Гладуиш променихте културата на споделяното! Доскоро хората се страхуваха да разкажат и криеха за заболяването си…
Важно е да разберем, че ракът е нещо, което може да се случи на всеки. Никой не е застрахован. Стигмата все още я има и хората не се чувстват разбрани. Затова крият. Ето защо кампании като нашата разясняват, че ракът не е присъда, а просто една диагноза. И както други се лекуват от диабет и сърдечно-съдови заболявания, така ние се лекуваме от рак.
Личната история на Жужи в Джобен формат.