Исус отива на чуждо място. Чуждо и за Него, и за спътниците Му. Групичката минава „отвъд езерото в Гадаринската страна» (Марк 5:1). Бреговете на Кинерет (Галилейското море). На практика, става дума за Декаполис – 10 града, населени предимно с гърци. Има и други народи, но почти няма евреи. И синагога няма. Чисти езичници, които си живеят по езически. Нищо общо с живота по еврейски.
Интересно! Каква работа има Исус в „гадаринската страна“?
Явно си търси белята. Тъкмо слиза от лодката и насреща някакъв луд. Назован е като човек с нечист дух. Но какво значи човек с нечист дух? И как точно живее такъв човек?
Анамнезата
Марк ни дава анамнезата – историята на заболяването:
«Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига; защото много пъти го бяха връзвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти. И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни» (Марк 5:3-5).
Всички признаци на лудост са на лице у гадаринеца, който изскача пред Исус. Той е опасен, може да Го нарани и дори да Го убие. Къде е охраната на Госта? Странно, но този мъж не се оказва заплаха за Исус, за разлика от елита на нацията, които вече кроят планове за убийството Му. Гадаринецът не само, че не буйства, но прави нещо неочаквано: «завтече се и Му се поклони?»
Марк съобщава, че това поведение е предизвикано от думите на гостуващия проповедник:
«Излез от човека, душе нечисти!» (ст. 8). Исус казва тази фраза, преди обладаният да се приближи. Тук няма очаквания за проява на вяра или покаяние. И самият нещастник за нищо не моли – в това е крайната изненада от последвалите събития. Исус сам, пръв, призовава човека към освобождение. След това го пита: «Как се казваш?». На практика кого пита: нечистият дух или човека?
Легион – древното име на лудостта
Според традицията на юдаизма, демоните могат да се управляват само ако знаеш техните имена. Трябва да ги назоваваш поименно, за да излязат от жертвата. Общата препоръка към едновремешните екзорсисти е винаги да питат за името на духа или да посочват какви действия той провокира. И така, най-добре да започнеш със запознанство. Но още по-добре не се захващай. Това са съвети за хора с опит, не за новаци като нас.
Исус пита, духът отговаря: «Легион е моето име, понеже сме много». Изобщо «легион» е римско воинско подразделение от 3 000 до 10 000 войници. Но в този разговор легион означава повече. Това е тъмнината, мракът, черните облаци, лудостта, безумието…
Преговори с демони
„Легионът“ не си тръгва, а започва да води преговори с Исус: «много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната» (стих 10).
Думата «страна» – на еврейски «тхум» – представлява територия с конкретни граници и кореспондира с «теотхом», което значи бездна. Може би смисълът на преговорите е, че духовете не желаят да напуснат сегашната си квартира.
Гаранция за изгонване
«А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине. И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете… Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото».
Действително, в този район има хубав склон, но не достатъчно стръмен, нито твърде голям. Затова този свинепад е като на парад – върви тържествено и се проточва дълго. Но нали и свинете са живи същества. Защо Исус ги унищожава по този начин?
Ако се върнем към техниките на екзорсизма, популярни в Рим и в източните страни по онова време, това е свидетелство, че заклинателят няма да вземе парите и да си тръгне, а демонът – останал скрит – после да погуби човека. Един вид гаранция за свършена работа. За спокойствие на пострадалия и близките му, духът трябва да се пресели на друго място. Разбира се, по крайбрежието на Кинерет, където срещаме хората, морето, скалите и свинете, то последните са най-подходящи за приемно семейство.
А може би става дума за паническото поведение на стадото – вече има цяла наука, която изучава този въпрос. Прасетата, обладани от бесовете, се изпълват с такава паника, че се хвърлят в морето. Горките животни! – не са готови да живеят с натрапниците.
Колко странно: свинете предпочитат да умрат, вместо да съжителстват с бесовете, докато хората преживяват по-лесно с демоните си, отколкото без тях.
За кого са щетите?
Да загине стадо от 2000 прасета – това е не само удар по икономиката на града, но и по репутацията на пастирите. Те хукват с докладите си да съобщят на собствениците какво се е случило с техните прасета. Не са новобранци, но такова страшно зрелище като самоубийството на животните не са виждали досега.
В това време Исус и учениците се разполагат на брега. Минувачите забелязват, че местният луд, който винаги буйства, троши веригите си и се самонаранява с камъни изглежда с ума си и седи облечен в компанията на пришълците. По някакъв начин това ги стряска и плаши. Ако медицинската практика на Исус продължи, загубата за градчето ще бъде огромна.
От една страна, хора сме! – и всеки от все сърце желае лудият да оздравее. Но от друга страна, никой не иска да плати за неговото здраве със своите свине.
От такъв Човек – по-настрана! Кой знае какво още може да натвори този странен евреин! Затова го молят любезно да напусне тяхната територия. Единственият, който иска да тръгне с Него, е бившият луд. Но Исус го уговаря да остане: «Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб. И човекът тръгна и започна да разгласява… и всички се чудеха».