Притчата за покорния слуга по мотиви от Лука 17:5-10
Безполезни слуги! Ние?
Има ли някой, който си е мечтал да стане слуга? Съмнявам се! А това да е родителската му мечта? Още по-малко! В нашата култура – това обикновено ни отблъсква. Но никой от публиката на Исус не се притеснява от Неговата притча. Нито самите герои вътре в нея се опитват да си търсят правата или щастието в друга история. Никой не озвучава никаква претенция, нито зов за защита на човешките права. Очевидно те се наясно с контента. За да го разберем, нека си направим културните настройки.
Прибави ни вяра!
Това е молбата на учениците. Съвсем типична за молитвите на вярващия човек. Защо им е? Те не са нито в лична криза на вярата, нито искат да си говорят на теологични теми. А се страхуват от изпитанията, които Исус им обещава. И се притесняват, че ще им е нужно по-силна вяра от тази, която си мислят, че притежават.
В отговор Исус им говори за качествата на синапеното семе, за планини, които се местят с вяра и за дървета, които се изкореняват и посаждат в морето. А после и тази история със слугата…
Какво общо има тя с въпроса за вярата?
И наистина ли е нужно да си напомняме постоянно, че сме безполезни слуги?
Нима за Бога сме роби, които нищо не струват?
Феноменът на синапеното семе
Ако имате вяра, колкото синапено зърно, вие ще правите чудеса с нея!
Сравнението със синапеното зърно не е количествено, но качествено.
Синапеното зърно е способно да се умножава и да се превръща в дърво. То е толкова яко, че от клоните му се правят покриви.
Кой от вас, който има орач или овчар?
Очевидно става въпрос за малко домакинство с един работник – слуга, роб. Той се прибира от полето. Свършил си е работата и си мисли, че го чака заслужена почивка.
Господарят му казва:
– Почакай! Приготви ми да вечерям, а после и ти ще ядеш.
Ще получи ли награда, че е изпълнил нареждането на шефа? Не мисля!
Защо?
Защото това влиза в Неговата трудова характеристика.
Феноменът на умножението
Безполезният слуга! Срещаме го и в друга притча на Исус – тази за талантите от Матей, 25 глава.
Господарят дава на трима слуги капитал, който да съхраняват, докато се върне от чужбина.
Първите двама работят с него и придобиват печалба с огромни проценти! Те са похвалени като добри и верни служители. А третият – малко мнителен пада, той е наречен безполезен.
Ама честно ли е?
Безполезен е, защото направи всичко така, както му беше заповядано?
Дават му един талант – връща го цял и непокътнат!
И той е служил, все пак! Мислил е, трудил се е – дупка е изкопал, за да зарови кесията.
Защо после Шефът е недоволен и даже си служи със закани за страшно бъдеще?
Работа с потенциала
Защо да местим планини? Или да захвърляме дървета в морето?
Ние имаме потенциал да направим оазис в пустинята, да изградим остров в морето, да лекуваме и спасяваме хора!
Призовани сме да променяме света, другите и себе си.
Това ни дава смисъл и полезност.
Защото Верен е антонимът на Безполезен!