Пророк Езекил е кулминацията на така наречените големи пророци на Библията, чиято подредба е един вид предобраз на служенето на Христос. От царското потекло на Исая, през пророческото служене на Еремия достигаме до първосвещеническото служене на Езекил. И, разбира се, като такова то е тясно свързано с храма. Не случайно Езекил е наричан от Бога във всяко видение човешки син, като една ясна алюзия към титлата на Христос.
Пророк Езекил е добре потвърден исторически. Той е отведен в плен във Вавилон преди унищожаването на Ерусалим, взет за заложник от вавилонците в по-ранен етап от войната им с юдеите. И така, той пише от изгнание, коментирайки събитията в Юда, които в крайна сметка ще доведат до падането на Йерусалим и разрушаването на храма. Но въпреки това служенето на Езекил като свещеник е тясно свързано с него. Вестите му изразяват надеждата за бъдещето и завръщането на Бога и Божието присъствие.
Парче от пъзела
Важна част от книгата Езекил и някакъв вид център в нея е разкриването на същността на Божия противник, който е бил засеняващ херувим. Чрез образа на тирския цар виждаме важна част от библейския пъзел за великата борба, в която Бог има опонент с претенции за царствено и свещеническо служене, която е имитация на онова, което прави Бог чрез Христос.
Бог ни предупреждава чрез пророк Езекил да не разчитаме на фалшиви надежди, но и никога да не подценяваме Божията доброта и способността Му да извлича нещо добро дори от най-лошите обстоятелства.
Макар и трудна за четене, тази книга разкрива Божието сърце и същност. Може също да си струва да попитате Бог дали има някакви пророчески думи за вас относно нещата, които се случват в нашия свят днес.
Христо Генчев, вече дипломиран доктор по богословие от Великотърновския университет, се докосва до някои вълнуващи моменти от пророческата книга на Езекил в предаването „Теологос“.