Отдалече се вижда, че Мюн Джу Лий не е човек, който се слива с масата.
Той е кореец, облечен като пакистанец. Напуснал е високотехнологичната Корея, за да работи и живее в бедни страни като Пакистан и Бангладеш. Възпитаван е като конфуцианец сред обеднелите наследници на династията Чосон, но се обръща към християнството в ученическите си години, а после става пастор и мисионер. От няколко години е председател на Съюза на адвентистите в Пакистан и е фокусиран върху работата с мюсюлманите. Какво се случва там? И как той вижда бъдещето на християнството и исляма?
Вяра и светоглед
За сто години в Пакистан само пет души са се обърнали от исляма към адвентизма. Но сега, за последните три години, шест мюсюлмани са повярвали в Христос.
Изглежда че мюсюлманите и адвентистите нямат нищо общо. Но не е така. Ние имаме много общи неща в светогледа – в начина, по който виждаме света. Той се намира най-дълбоко в нашия ум. Отвън е културата, след това е поведението, ценностите и накрая в самата сърцевина на личността е мирогледът.
В центъра на мюсюлманския светоглед е вярата, че Аллах е един единствен Бог. За християните също е така – и ние вярваме в един Бог. Но Той има три лица. Това е различен светоглед. За нас Исус е Бог, а за тях – един от пророците.
За да повярва в Исус Христос един мюсюлманин, той трябва да си смени мирогледа. Това е драматична промяна.
Преди 3 години един от депутатите от Пакистанския парламент става адвентист. Изследвал е сам въпросите на религията по Интернет и е бил кръстен. Когато мюсюлманите разбират тайната му, започват да преследват него и семейството му. Опитват се да го убият. Гонят го от парламента. Незнайно как американският посланик разбира за проблема и го снабдява с виза и билети до Америка. Сега той учи теология в университета „Ендрюс“.
Тенденции в религията
Във всички религии текат процеси на секуларизация. Негативният опит на Европа е пред очите ни. Страни, които декларират, че са християнски, под натиска на огромното светско влияние изгубват дълбоката си вяра.
Може би ислямът ще бъде различен. Наистина някои мюсюлмани се секуларизират, но повечето запазват същността на вярата си.
Когато започнах да уча история на религията се говореше, че през 2070 година християните ще бъдат превзети от мюсюлманите. Днес християни са 33% от световното население срещу 21% мюсюлмани. Прогнозата след 50 години е за смяна на статуквото: 21% християни срещу 40 % мюсюлмани. Тоест мюсюлманите ще станат два пъти повече от християните.
Проблемът е, че християнството се секуларизира, докато ислямът запазва основата на своята вяра.
Мюсюлманите имат изключително здрав мироглед, съставен от три учения.
1. Вярват в един Бог.
– Те се молят по 5 пъти на ден и изповядват, че Аллах е един Бог.
2. Вярват в братството
– Където и да отидат по света, те вярват, че мюсюлманите са братя.
3. Подчиняват се на Аллах от малки.
Моята прогноза е, че ислямът ще залее света. Защото мюсюлманите имат здраво вкоренен мироглед, основан на тези три учения. И второ, те имат по много деца. Докато християните обикновено остават с едно дете, или нямат деца, мюсюлманите имат по 7, 8 деца. И всички те се посвещават на Аллах от детството.
Живот, деца и религия
И още нещо. Ако говорим за Пакистан и Бангладеш, там животът и религията са напълно свързани и преливат едно в друго. Тяхната религия е техният живот. В същото време нашата религия се е превърнала в аксесоар – просто някакво допълнение към живота. Хубав аксесоар, но можеш да минеш и без него. И точно затова мюсюлманите не приемат нашата религия на сериозно.
Освен това те посвещават децата си от малки на Бога и се грижат да не се отклоняват по никакъв повод от пътя. А ние оставяме децата си да следват поривите на сърцата си и 80% напускат църквата с нашето мълчаливо одобрение. Заслужаваме си съдбата. Ние трябва да имаме невероятно съсредоточена грижа за духовното състояние на нашите деца.