Хус и Йероним, подобно на Уиклиф преди тях, по много начини са предшественици на Реформацията. Тяхното дело раздвижва Бохемия и Европа по начин, който оставя дълбока следа на континента. Заедно те представляват изключителен екип, подобно на Лутер и Меланхтон след тях.
Ян Хус е роден на 6 юли 1373 г. в Хусинец, близо до извора на река Молдау. Семейството му са селяни, а баща му умира скоро след раждането му. Оставя съпругата си вдовица да се грижи сама за сина им. Майка му много иска Хус да се образова. И след като той завършва местното, провинциално училище, тя го отвежда в Прага, за да го запише в университета там. Със себе си взема и подарък за ректора, но го изгубва по пътя. Отчаяна от това нещастие и възприемайки го като предзнаменование за лош късмет, тя коленичи заедно със сина си и моли Бог да го закриля и да се грижи за него докато е в Прага. Едва ли осъзнава колко ефективни ще бъдат нейните огнени молитви в защитата на сина ѝ от изпитанията, които са пред него.
Хус постъпва в университета в Прага като ученик с пълна стипендия и се заема с академичната си работа с такава енергия, която не отговаря на неговия блед и мършав вид. Той е работохолик, старателен и интелигентен и това съчетано с непогрешимото му чувство за интегритет, го отличава от връстниците му и помага да бъде поканен за свещеник. Завършва бакалавърска степен през 1393 г., теология през 1394 г. и магистратура през 1396 г., но никога не става доктор по теология.
Ранна кариера
Две години след завършването на магистратурата си, Хус започва да изнася лекции в университета. Скоро попада в полезрението на новия крал на Бохемия, Венцеслас, чиято кралица, София, го избира за неин личен изповедник. По това време той е ревностен последовател на Римската църква. Въпреки че е прочел и изучил писанията на Уиклиф, все още не може да види истината стояща зад тезите му. Интелектуалните постижения на Хус, духовната му ревност и тесните му връзки с кралското семейство скоро водят до това да бъде прогласен за любимия син на Бохемия.
Кариерата му реално започва с назначаването му да проповядва в параклиса „Витлеем“ в Прага през 1402 г. Параклиса „Витлеем“ е основан от един виден гражданин на име Мулхамио, който поставя голям акцент на проповядването на Библията на обикновените хора на техния роден език. Когато първият пастор на църквата, Стефан от Колония, освобождава позицията, Хус заема неговото място и използва Божието слово като мълния. Неговите проповеди насочват хората към увереност. Това води духовно гладния народ до изучаване на Божието слово със същия темп, с който той се пробужда духовно.
Йероним от Фоулфиш
По време на дейността си в Прага Хус има приятел и сподвижник в лицето на Йероним от Фоулфиш. Той завършва Оксфорд и донася в Чехия писанията на Уиклиф. По пътя си от Оксфорд Йероним отправя предизвикателство към най-учените мъже от университетите в Париж и Виена относно ученията на Уиклиф. Накрая е хвърлен в затвор заради ревността си.
Успявайки да избяга, той се връща в Бохемия и се свързва с Хус в Прага. Йероним е по-способен оратор и има по-брилянтен ум, но Хус е с по-силен и постоянен характер и Йероним го възприема като свой духовен водач. Те формират отличен екип, в който себевладението на Хус осигурява така нужния баланс на огнения ентусиазъм на Йероним. Докато Хус проповядва от амвона в параклиса „Витлеем“, Йероним дебатира в университетите и на популярни събрания. Единият е брилянтен, харизматичен оратор, а другият – интелигентен и стабилен учен.
Писанията на Уиклиф в Бохемия
Чрез Йероним, Хус още веднъж влиза в контакт с писанията на Уиклиф. Докато отново ги изучава, разбира, че авторът е човек с истинска духовна дълбочина и опит и започва да възприема реформите, които се предлагат. Писанията на Уиклиф са донесени в Бохемия и чрез посредничеството на кралицата на Англия. Ричард II Английски се жени за принцесата на Бохемия, Ана, която е ревностна последователка на Уиклиф и когато кралицата умира, придворните ѝ дами донасят писанията на реформатора в своята родина.
В този момент Хус вече е тръгнал по пътя на протестантизма, поставяйки авторитета на Божието слово над този на папата и църковните събори. Но все още счита себе си за верен син на Църквата и изобщо не си представя да се отдели от нея. По-късно той прави тази основна стъпка, която в крайна сметка го довежда до разрива с Рим.
Влиянието на Джеймс и Конрад върху Хус
По това време в Прага пристигат двама млади теолози, които скоро преди това се дипломирали в Оксфорд и били ученици на Уиклиф и на евангелието. Джеймс и Конрад от Кентърбъри идват в града с единствената цел да проповядват евангелието и да съборят авторитета на Рим. Опитват да направят това по впечатляващ начин като провеждат публични диспути в центъра на града относно върховенството на папата. Прага все още не е готова за такъв вид смущение и властите скоро слагат край на тяхното проповядване. Без да се колебаят тези млади хора измислят алтернативни начини, за да постигнат крайната си цел и решават да използват художествените си умения. Разполагат се в центъра на града и рисуват два контрастни образа. Първият е на Исус, кротък и смирен, седящ на магаре, а другият на папата, в цялата му префиненост и великолепие, заобиколен от своя антураж от епископи и кардинали.
Това, което не успяват да постигнат чрез проповядване, те постигат чрез своите рисунки и целия град Прага е поразен от контраста между основателя на църквата и нейния настоящ водач. Картините предизвикват такова вълнение в града, че Джеймс и Конрад решават, че ще бъде по-разумно бързо да си тръгнат и да се върнат в Англия. Хус е сред тези, които идват да разгледат картините и умът му е напълно завладян от видяното. Той се връща у дома и отново се потапя в писанията на Уиклиф, но този път с ум, който е по-отворен към възприемането на истините, записани там. Той прегръща истините, които Уиклиф защитава. Започва да споделя тези идеи със своите енориаши. Изобщо не си представя, че ще се отдели от църквата, която обича, но копнее силно да я види реформирана.
Отговорът на Рим
Новината за неговото учение скоро достига до Рим и кара папа Александър V да издаде була. В нея заповядва на архиепископа на Прага, Сбинко, и с помощта на светските власти, да спре разпространението на делото на Уиклиф. Това води до забрана на книгите на Уиклиф в целия град. Изгарят 200 преписани на ръка книги, съдържащи негови писания.
Тази реакция вместо да смълчи Хус, разпалва огъня, който вече бушува в него и той започва да атакува учението за индулгенциите от амвона. Втора була е издадена, която призовава Хус лично да се яви пред Александър V в Рим, за да отговаря за своите учения. Всички разбират, че да отиде в Рим означава сигурна смърт. Монархът и благородниците се обединяват в молба за съд без присъствието на Хус. Т.е. неговият случай да се представи чрез законен представител. Молбата е отхвърлена и в резултат от нея целия град Прага е поставен под папска възбрана.
Прага под възбрана
Сериозността на ситуацията най-добре може да бъде разбрана на фона от онова време. Властта на Рим е неограничена, поради претенцията, че притежава власт за вечно осъждане. А измисления вечно-горящ ад е главният му коз. За да може човек да си осигури небесно спасение, трябва да изпълни изискванията на папството. А те са няколко обреда, извършвани от църквата, които се считат тогава за жизненоважни: кръщението, бракът, погребението и месата. Папската възбрана прекратява всички тези обреди и по този начин заплашва, че изключва всички от небето и ги праща в ада.
Градът е поразен от състояние на суеверен ужас, в който им се привиждат навсякъде ужасните знамения поради папското проклятие. Свещените образи по улиците са покрити с вретища, трупове лежат на купчини отстрани по пътищата, тъй като не могат да получат подходящо погребение, църковните врати са заключени. Мнозина призовават Хус да бъде предаден на Рим, за да не бъде пожертван целия град в огньовете на ада.
Хус се оттегля временно
Хус се оттегля в родното си селце Хусинец, където се радва на защита от местния господар, който е негов приятел. Докато е там, започва да проповядва в цялата провинция на Бохемия на жадни слушатели. Но макар да е приеман с такава радост от народа в провинцията, сърцето му е натежало от тъга. Убеден е, че да се покори на Рим е грях. Но защо покорството на Христос предизвиква такава ситуация? Това са проблемните концепции, с които Хус се бори, за да ги изясни за себе си.
След като нещата поутихват в Прага, той се връща на амвона в любимата си църква „Витлеем“ и проповядва истината на жадните слушатели. Започва да се оформя обща настройка против папството. Много от учениците на Хус се изпълват със смелост да продължат неговото дело. Но на хоризонта се задават тъмни облаци.
Хус призован в Констанс
Църквата е в състояние на криза поради смиряващото фиаско на схизмата от една страна и поради така наречената „ерес“ на Хус от друга. За да осигури някакво подобие на ред император Сигизмунд призовава да бъде свикан събор, на който да се дискутират наболелите въпроси. Призовава Хус да се яви пред него в Констанс, Германия, и се съгласява да му гарантира безопасен път до града. Предстоят най-мрачните дни за Хус и Йероним.
Хус пътува до Констанс при обещанието за безопасен коридор от императора. В документа Сигизмунд се кълне в честта си и във властта на Свещената Римска империя, че Хус ще бъде в безопасност. Той се радва на тази защита през първите няколко дни след пристигането си в Констанс. Но не след дълго, по заповед на папата и кардиналите е хвърлен в затвора.
При ужасните условия там и под тежестта на оковите Хус се разболява и отслабва. Така се явява пред Сигизмунд на неговия събор в Мюнстер, Констанс. Процесът е дълъг и мъчителен, но той твърдо устоява своята позиция. Отхвърля покварата на римската йерархия и когато му е заповядано да се отрече или да се изправи пред мъченическа смърт, с тихо достойнство избира второто. Връщат го в затвора да чака окончателната присъда и когато отново застава пред събора, той е непоклатим. Не се срамува пред императора Сигизмунд, който му обещава безопасен път, но срамно се отмята от думата си. Дават му още един шанс да се отрече или да посрещне смъртта. Гледайки към императора, той отговаря: „Реших със собствената си свободна воля да се явя пред този събор, с публично обещание за защита и с доверие в императора, който присъства тук“. Всички очи се обръщат към Сигизмунд, когато се разбира за измяната му. Историците посочват, че императора почервенява от яд.
Мъченичеството на Хус
Хус е осъден на смърт и след като присъдата е издадена, епископите на римската църква започват церемония по отнемането на неговия сан. Първо го обличат в одежди на свещеник и за последен път го питат дали ще се отрече. Той отговаря: „Как бих погледнал тези множества от хора, на които съм проповядвал чистото евангелие? Не! Ценя тяхното спасение повече от това нещастно тяло, което е осъдено на смърт“. След това епископите започват да свалят неговите свещенически роби, като всеки произнася проклятие над Хус, когато изпълнява своята част от церемонията. Накрая, слагат на главата му шапка направена от хартия, на която са нарисувани лица на демони и е написана думата „архи-еретик“. След като извършват това, обявяват своята окончателна присъда над него като казват: „Сега, ние предаваме твоята душа на дявола“, на което Хус отговаря: „И аз предавам моя дух в Твоите ръце, о, Господи Исусе, защото Ти си ме изкупил“. След това е предаден на светските власти и отведен, за да бъде изгорен. Три пъти запалват отново огъня, за да се уверят, че тялото му е изпепелено и когато всичко свършва, изкопават праха му заедно с почвата отдолу и ги разпръсват в река Рейн.
Осъждане и мъченичество на Йероним
Междувременно, в Прага, Йероним научава новината за осъждането на Хус и тръгва за Констанс с надежда да окаже помощ на Хус. Когато пристига разбира, че нищо не може да направи за него и тръгва обратно за Прага. Но, докато пътува, е арестуван и затворен в Констанс. Мъченичеството на Хус довежда до протест сред народа, най-вече поради факта, че е пожертван в нарушение на обещанието на императора за закрила. Властите осъзнават, че при това положение да убият Йероним не е много разумно и го държат в затвора една година. Ефектът е, че когато е призован да се яви отново пред събора, той идва блед, изтощен и болен. Твърдостта му се срива и той се отрича.
Вместо да го пуснат, го връщат обратно в затвора. Там напълно осъзнава значението на своето отричане. Изпълва се с тъга, че се е отрекъл от Исус. С покаяние решава да бъде твърд. Когато най-накрая го призовават пред събора, той смело заявява, че не може да се отрече и избира смъртта на мъченик.
Една година по-късно Йероним е доведен на същото място, където убиват Хус. И когато неговият екзекутор се подготвя да запали огъня зад него, той моли да бъде запален пред лицето му с думите, че ако се страхува от смъртта, нямаше да е там.
И Хус и Йероним загиват с достойнство, изпълнено с мир. Това е свидетелство за качеството на вярата им в Исус и за увереността в онова, което Той им предлага отвъд гроба. Те са убедени, че най-доброто предстои.
Разказвайки за тяхната смърт, очевидци предават следното: „И двамата стояха с решимост, когато наближи последния им час. Те се подготвяха за огъня така, сякаш щяха да ходят на сватбено празненство. Не издадоха вик на болка. Когато пламъците се издигнаха, започнаха да пеят химни; и яростта на огъня не можеше да спре песента им“.
Историята на реформаторите от Бохемия е свидетелство за силата на убеждението и за неговото влияние върху човешкия ум. И Хус и Йероним с готовност жертват живота си, защото не могат да вървят срещу това, което вярват, че е истина. Когато последната стъпка пред тях се оказва смъртта, те я правят без страх, защото вече са извървели предишните крачки в безукорно покорство на Бога.
Вярата не е скок и ние никога не сме призовавани да правим големи стъпки, а малки. Ако сме верни да следваме пътя пред нас, можем да имаме увереността, че Той ще ни преведе през всичко непознато и предстоящо.