„Бях по-добър родител, преди да имам деца“. Точно така си е. Когато сме се намирали в онази специална възраст – вече сме готови да имаме деца, но все още нямаме – постоянно наблюдаваме децата на другите и си казваме: „Никога няма да допусна детето ми да се държи така“, „Никога не бих оставил детето си толкова мръсно“, „Никога не бих му позволил да се глези така на публично място“, „Моето дете ще бъде възпитано и приятно“, „Как може тази майка да не обръща внимание, че детето ѝ е постоянно с телефон в ръцете?“…
Идеални родители, преди да се родят децата…
Изобщо, преди да се появят на бял свят собствените ни деца, сме експерти, изпълнени с амбиции и добри намерения, които знаят абсолютно всичко за възпитанието. Но… в един прекрасен ден на бял свят се появяват нашите собствени наследници. И тогава картинката се променя коренно.
Изведнъж сякаш спира да ни пука за много неща. Е, не изведнъж, защото докато човечето се намира все още в безсъзнателния си период и прекарва по-голямата част от денонощието в сън, амбициите да го превърнем в първия перфектен жител на планета са все още живи. Но колкото повече то расте, опознава света и става самостоятелно, експертните ни оценки една по една се стопяват във въздуха.
Не толкова идеални родители, след като се родят
Усещаме, че е спряло да ни пука дали децата са винаги чисти и спретнати. Примирили сме се с мисълта, че не можем да наваксаме техния ентусиазъм да се цапат. Спряло е да ни пука, че ходят с различни обувки или дори изобщо без обувки понякога. Или че в къщата ни постоянно цари един мини-хаос. Някога, в далечното минало, сме се възмущавали на майки, в чиито къщи се препъваме в играчки, сушилникът им с бебешките дрешки е в средата на хола, а мивката пълна с бурканчета и купички. Казвали сме си: „Един ден аз никога…“ Но сега това „никога“ е дошло и ние се препъваме в играчки из собствената си къща, оставяме петното от каша да си стои на стената и изобщо не ни интересува, че огледалото в коридора е цялото в мазни пръстчета.
И така нататък, и така нататък… Чуйте изповедта на една майка с добро чувство за хумор.