Звучи абсурдно, но днешните родители, които имат достъп до хиляди пъти повече информация и знание за родителството от своите собствени родители, не отглеждат по-спокойни и щастливи деца. Факт! От една страна, всички, дори „старото поколение“ се съгласи, че боят и шамарите не са най-добрият начин за възпитание, постигнахме огромен напредък в разбирането си за насилието, погледнахме с други очи педагогически похвати, считани за „нормални“ в миналото. Наистина, прекрасно е, че нашите деца няма да преживеят потискането и страховете, на които сме били подложени ние. Но… винаги има едно „но“.
Днешните родители са измъчвани от други „демони“. Те живеят в
постоянен стрес, че не са идеални.
Натискът върху тях е наистина огромен. Социалните медии бълват статии, съвети и теории, които ги учат как да станат идеални. Пълни са със снимки на идеални родители, идеални деца и идеални семейства изобщо. Горките родители четат, гледат и изпадат в паника, че не могат да постигнат всичко това със своите деца. Виждат как някакви сладки дечица нагъват само здравословна био храна, а техните тропат с крак, настоявайки за чипс и газирано; четат как някакви майки се справят по вълшебен начин с капризите на децата си и те се държат образцово на публични места, как говорят спокойно и никога не повишават тон, как обсъждат с тях сложни проблеми и децата изричат дълбокомислени и мъдри фрази… и се отчайват.
Да не прекаляваме с „идеалното“
Дали не прекаляваме с психологията? Това се питат все повече експерти и психолози. Да, прекрасно е, че се научихме да разбираме чувствата си и да ги изричаме на глас, както и да разбираме чувствата на децата си, но не се ли опитваме да влезем в ролята на професионални психотерапевти? Не е нормално една майка да се измъчва, че не е „валидирала“ достатъчно усещанията на детето си, а просто му е заповядала да млъкне.
Може би, днес имаме прекалено огромен брой хора, с които да се сравняваме. Някога сме сравнявали децата си най-много с децата от квартала или от училище. Днес – с децата на всички родители по цял свят. И ако някога в квартала е имало едно-две „хулиганчета“, а всички останали деца са си били „добри“, днес родителите на „хулиганчетата“ не качват снимки на децата си в мрежата, докато родителите на „добрите“, го правят постоянно. И картината се изкривява.
Изобщо, не е ли време за почивка от перфекционизма в родителството?