Често се говори, че родителите трябва да прекарват качествено време с децата си – че не толкова броят на минутите и часовете има значение, а начинът, по който те са изживени. Обикновено, говорейки по тази тема, си представяме вече пораснали деца, тийнейджъри, които имат нужда от качествени разговори. С малките деца така или иначе, прекарваме много време, те просто го изискват. Понякога сме дори ежеминутно с тях. Затова темата за качественото време ни се изплъзва.
„Заедно“ с малките означава игри
Всъщност, малките деца, с които сме постоянно „заедно“, също имат нужда от качествено време със своите родители – време за игра. Да, игра заедно с мама и татко. Ние играем с децата си повече по принуда – когато са шумни, пречат или са много неспокойни, играем с тях на нещо, за да ги „залисаме“, разсеем и върнем към нормално състояние. Не ни идва на ум, че те също имат нужда от своето качествено време – когато мама и/или татко оставят телефона, компютъра, работата, кухнята и сядат на пода да си играят на колички, на кукли, с кубчета, войници и всичко останало.
Дори още по-лошо – възприемаме „умните“ технологични играчки като свои успешни заместители, които „си играят“ с децата ни (залъгвайки се с рекламните слогани за „интерактивни“ играчки – т.е. такива, които „общуват“ с децата) и нашето общуване с тях се свежда до това да им сменим памперсите, да ги нахраним, да се погрижим за стаята, дрешките и разходката им.
Игрите с децата – ценен инструмент за възпитание
Специалистите твърдят, че качествената игра на родителя с детето е най-мощният инструмент за възпитание – за предаване на знания, умения и ценности, за обучение, за усещане навреме на всякакви проблеми у детето, за неговото израстване със здрава психика и самочувствие. Времето, прекарано в състезания с колички, пускане на сапунени мехури от терасата, пиене на чай „на ужким“ от кукленски сервиз, джапане в локви, строене на кули и криене в скривалища не е загубено време. Напротив, това е най-ценното време, което можем да прекараме с децата си.