“Не е добре за човека да бъде сам” – казва Бог и създава общността. През всичките си хилядолетия история човекът живее в общности – различни, стабилни, променящи се, кървави, демократични, успешни, неуспешни… Но не му идва на ум да премахне общността или да я напусне. Преминава от една общност в друга, променя самата общност, но не остава сам. Дори да напусне “голямата общност”, той създава малка, но пак не остава сам. Откъснатите от света скални манастири също приютяват общности. Отшелниците са изключения. Нещо повече – ако наистина успее да остане наистина сам, човекът деградира, личността му се променя и то не към добро.
Индивидуализъм срещу общност
Въпреки това, днес индивидуализмът е превзел мисленето на западния човек. Личността е поставена над общността. Говори се за права на човека, а не на общността. Дори се приема по правило, че общността потиска индивида и му пречи да се развива. Появяват се всякакви структури, обслужващи отделния човек. Ако искам, мога да живея сам, да отида на почивка сам; прекрасно мога да организирам ежедневието си без другите. Дори другите биха попречили на прекрасно организираното ми ежедневие. И животът без общност постепенно се услажда. Няма нужда да се съобразявам с никого, ставам когато си искам, спя колкото си искам, обличам каквото си искам, ям каквото си искам, правя каквото ми се прави, не угаждам на никого. Егоцентризмът е моята религия. Всеки обществен натиск към завръщане в “лоното на общността” се посреща с вой за моите права. Да, нямам нищо против общността, бих се върнал в нея, но ако “не ми пречи”, ако мога да продължа да живея и в нея така, както живея без нея.
Индивидуализмът като лекарство
Честността изисква да признаем, че бунтът срещу общността не е случаен. Именно животът в общност е един от най-жестоките инструменти за манипулация и потисничество. Най-големият ужас за един тийнейджър е да бъде изключен от групата. И за да не се случи това, е готов дори да извърши престъпление. Общността може да прекърши много мечти, да унищожи много таланти, да причини много болка. В общността обикновено не доминират най-добрите и най-благородните ѝ членове. Точно обратното – тонът се задава от най-агресивните и властните.
Е, за или против индивидуализма? Отговорите търсим заедно. Какво да кажем за… индивидуализма?