Искам да остана без деца

– Ние няма да имаме деца.
– Защо? В кого е причината?
– В никого. Просто така решихме.
– ???

Дори в нашата урбанистична и комерсиална култура доброволният отказ от създаване на поколение изглежда „неестествен“. От хилядолетия човекът е осмислял живота си чрез оставяне на частица от себе си в този свят. И неспособността да се направи това винаги е причинявало болка, гняв, дори бунт срещу Бог.

Без деца – планирано и нарочно

Днес, обаче, феноменът „доброволен отказ от деца“ постепенно престава да бъде феномен. Има фейсбук групи, форуми и цели сайтове, посветени на това. В тях предимно жени защитават правото си да откажат да родят деца.

Според психолозите, причините могат да бъдат различни. Понякога единият от съпрузите не желае деца (в повечето случаи мъжът) и жената се съгласява, защото го обича и не иска да го загуби. Друг път това е осъзнато решение и на двамата с цел да посветят живота си на друго нещо – кариера, хоби, пътешествия, научни изследвания… Понякога това е просто прикриване на невъзможността да се създадат деца. А понякога жените вземат такова решение поради тежки травми в детството.

Защо да не останем без деца?

Каквито и да са причините, околните не гледат с добро око на такива двойки. Това е противоестествено! Това е неморално! Това е егоистично! Това е непатриотично! Кой ще се грижи за тях на стари години? Обикновено такива са коментарите, когато някой заяви, че няма намерение да създава деца. На другия полюс са: Всеки си решава сам, не се бъркайте на хората. Голяма работа, светът е пълен с нежелани деца. Понякога двойките решават да не създават свои собствени деца, за да дадат шанс на някое изоставено дете.

Егоизъм или въпрос на култура? Нормално или аномалия? Еманципацията ли е виновна или икономиката? Семейство ли е семейството, доброволно лишило се от деца? Не противоречи ли това на християнското мислене и култура? Ако сте си задавали поне веднъж поне един от тези въпроси, чуйте предаването.