Иван Мирчев – герой по неволя

Не съм бил ковид скептик. Знаех, че ще изкарам вируса – рано или късно. Но не съм очаквал да бъде толкова тежко. 22 дни буквално беше битка за всяка глътка въздух…

Да живееш в приключение

Приключението е старо изобретение, което винаги е вълнуващо и интересно.
Откриваме го в различните култури. Намираме го и в митологията, и в Библията. И искаме да го живеем.
Но за да има приключение, ни трябва герой. Кой е героят? Ти, ако решиш да бъдеш. Защото имаш и друга опция, да бъдеш зрител.

Ако получиш роля „по неволя“, пак може да не си герой и да си останеш с въпроса: Защо се случва на мен? Невъзможно е да се възприемаш за жертва и да действаш като герой. Но за да се превърнеш в протагонист, трябва да изкупиш страданието. Да го капитализираш. Да го превърнеш във възможност за израстване.

Дефицит на история

Страданието, изпитанието, кризата се стоварват като гръм от ясно небе. И всичко става на парчета. Не виждаш смисъл, не можеш да навържеш историята си. Аз съм пастор. Но може би вече няма да мога да бъда. Защо, Господи? Правя обучения, работя с хора, коучинг. И това няма да мога да правя. Какво ще стане с мен?

Загубите на истории обикновено идват с някаква трагедия. Става война и губиш разказа. Имал си семейство, работа, професия и войната ги отнася.
Животът ти е пълен хаос. Обръщаш се напред, връщаш се назад и нямаш отговор. Защо се случи всичко това? Пълна безсмислица. Гледаш в настоящето. И пак не виждаш накъде вървиш. Не можеш да вържеш всичко в едно кохерентно цяло. Не виждаш смисъла в това, което ти се случва.

И героят по неволя трябва бързо и гъвкаво да се адаптира към новата ситуация и да я преосмисли, да я превърне в история. Защото ако остане в този вакуум, няма да може да възстанови разказа.

Капсула на изолацията

Спомням си един филм – не някакъв дълбок, а от модерните. Една жена, затворена в капсула, пътува към друга галактика. Кислородът ѝ свършва и тя разбира, че е пратена някъде там, за да продължи живота. Това беше и моето усещане. Толкова е малко пространството, че никой не може да те разбере. Ти си сам. И героят също преминава върховното изпитание сам. Аз тези моменти ги преживях и без Бога. Дори не мога да си представя докрай какво е било за Исус да почувства, че Господ го няма. Но когато Той влезе в картината, беше еуфория!

Имаш Бог, имаш всичко! И дишаш, дишаш, дишаш…

Copy link
Powered by Social Snap