Мащабна еко-катастрофа променя Средиземноморието. Жителите на Египет, Ханаан и околните земи са обречени на глад и чак след 7 години животът се завръща в нормалното си русло. Дотогава трябва да оцелеят. Гладът е убиец на империи и цивилизации. Надеждите на фараона и на цял Египет са съсредоточени в един роб с еврейски корени, наречен с гръмкото египетско име Цафнат Панеах. Все още сме изгубени в превода с вариации от значения, но независимо дали е Лечителят на света, Откривател на тайни или Този, който е наричан живот, ние можем да усетим енергията на тази митични фигура, която в империята почитат като божество.
Йосиф заема висока позиция в двора. Министър на хляба – вторият човек след фараона. Намираме го при складовете със зърно, където разпределя ресурсите и следи да няма спекула. Затова е въведена и някаква купонна система – по два чувала на човек.
На втората година от кризата разказът ни води в дома на Яков. Гладът става заплаха за живота на семейството. Тревогата се крие зад недомлъвки.
Старият слага картите на масата:
– Какво се споглеждате? Идете и купете от Египет хляб, за да не умрем от глад!
Другари, вие сте шпиони!
Братята пристигат в Египет и отиват да купят зърно от този загадъчен високопоставен човек. Минали са 22 години. Кой е напълнял, кой е оплешивял, а кой си е пуснал брада. Йосиф обаче ги познава, а те него – не! Голямата му тревога е, че не вижда Бени.
Това са 10 зрели мъже от 3 жени. Изглеждат като харанци, говорят ханаански. Изобщо подозрителна дружинка. По някаква своя причина Йосиф се държи грубо с тях:
– Господа, вие ми приличате на шпиони. Кълна се в живота на фараона. Няма да излезете от тук, ако не доведете малкия си брат.
Подхвърлена улика
Братята вече в пълен комплект се представят на високопоставения Цафнат Панеах.
Йосиф кани делегацията в своята резиденция. Обядът прераства във вечеря. Колко разкошен прием по време на глад! Братята остават да нощуват в дома на египтянина, а той им устройва капан, като заповядва на своя иконом:
– Напълни чувалите им. Върни им парите. А сребърната чаша за гадаене сложи в чувала на малкия брат.
И за да е възможно най-срамно и зрелищно, ги настигат с полиция извън града и ги връщат, за да ги съдят:
– Защо заплатихте зло за добро? Крадецът ще бъде роб, а вие сте свободни!
Говори Юда
Ханаанската делегация не знае, че уликата е подхвърлена и това е инсценировка. Те се боят, че всичко може да завърши с масова екзекуция. Юда се приближава и дава знак преговорите да се водят с него. Той няма време да се прави на Цицерон. Трябва да говори кратко, напористо и емоционално, за да получи милост от всемогъщия Цафнат Панеах:
– Другарю египтянин! В семейството ни се случи трагедия. Баща ни е изгубил син и още го чака. А нашият живот нищо не струва. И да се върнем 10-мата – все тая. Липсата на Бени ще убие татко.
Юда говори като единствен от синовете, който сам е изгубил деца. Той знае как боли. И с тая болка произнася своята реч, като се обръща към най-човешките чувства на египетския управник. Една болезнена уязвимост, която търси резонанс в сърцето на митичния Цафнат Панеах. Дано в порив на милост този политик-звезда с власт над живота и смъртта да откликне и да го направи роб вместо Бени!
Представете си Юда – човек с талант и амбиции – сам предлага да стане роб вместо крадливия Бени. Да помаха с кърпичка за сбогом на братята си, които ще се приберат у дома. Да бъде роб до смъртта си и да не види никога повече своите деца и внуци. Само и само да спаси малкия си брат!
Защото татко го обича…
…
Слугите са зад завесите.
На другия ден всички египетски таблоиди ще излязат с големи заглавия на първа страница: Защо плаче министърът на хляба?