Изкушението на сравнението

„Виж Тони как поздравява. А ти само мълчиш. Кажи „добър ден“.
„Сестра ти започна да чете на пет годинки, а ти още буквите не си научил.“
„Виж другите деца си изяждат всичко, само ти ровиш в чинията.“

Много е изкушаващо за нас като родители да използваме лоста на сравнението,

за да постигнем добро поведение. Защото срамът и амбицията са мощен стимул за промяна. Самите ние сме били възпитавани по този начин и си спомняме как неистово сме се старали да направим нещо „като другите“, за да заслужим одобрението на мама и татко.

Това добро ли е или не? Ако сме ориентирани към резултатите, е добро. Защото наистина дава резултати. Но ако сме ориентирани към самочувствието на детето, не е добро. Защото създава незаличима пътека в съзнанието му за недостатъчност. Усещането да си вечно догонващ, вечно нещо да не ти достига, вечно да си на крачка от успеха потиска самооценката и създава комплекси. А комплексите са извор на най-страшни деформации в зряла възраст. Дори да не се стигне до психични разстройства, личностните изменения са достатъчни да съсипят щастливия живот на всеки.

Това дава отражения и върху бъдещите връзки на детето. Като зрял човек то ще има болезнена нужда от одобрението на партньора си и ще го измъчва с ревност, подозрения и натрапчиви въпроси. А това ще отрови всяка връзка. Такива хора проектират собствената си несигурност и комплекси и върху децата си, предавайки ги на тях по веригата. С две думи, постоянно сравнявайки децата си с другите, ние залагаме ужасна бомба със закъснител под бъдещото им щастие.

Сравнението с обратен знак също не е добро нещо,

макар да изглежда като „добрата опция“ на негативното сравняване. Изтъквайки пред детето: „Ти си по-красива от Еми, твоята коса е по-хубава“ или „Радвам се, че си изкарал по-висока оценка на теста от Симо“ създава на детето неправилна представа за собствените му способности и също залага бомба под щастието му, когато един ден открие, че не е по-добро от останалите. Това, че вашата дъщеричка е по-красива от Еми, нищо не означава. Първо, това е ваше субективно мнение на майка или баща, и второ, какво от това? Със сигурност има друго момиченце, което пък е по-красиво от вашето. И на всичкото отгоре, самото дете няма никакви заслуги или вина за външния си вид. Сравнявайки го с друго, формирате в него неправилна основа за самооценка. Не сравнявайте.

Copy link
Powered by Social Snap