Който не е специалист или не е преживял личен сблъсък с аутизма, обикновено „познанията“ му по въпроса се изчерпват с героя на Том Ханкс от „Форест Гъмп“, който на всичкото отгоре изобщо не е аутист. Запитани какви са аутистите, повечето хора отговарят: „Гении със странно поведение“. А това не е точно така.
Когато в семейството се роди дете аутист,
на самите родители се налага да се образоват в тази насока. Както и на всички около тях. За да могат не само да го разбират, но и да му помагат да се социализира. Проблемът е, че аутизмът е обвит в много митове, част от които нямат нищо общо с действителността, и вярването в тях пречи на общуването с децата аутисти. Например, че аутистите са гении. Да, някои от тях притежават редки специфични умения като научаването на сложни математически формули или свиренето на пиано без ноти, но фактите потвърждават, че всъщност това се среща само при десет процента от аутистите. Останалите деветдесет са обикновени хора като всички нас.
Друг популярен мит е, че децата аутисти са асоциални.
И това не е точно така. Всъщност, те искат да имат приятели и да бъдат харесвани като всички останали. Техният проблем е, че им липсват социални умения. Например, не могат да разпознаят, че на събеседника им му е скучно или се дразни от това, което казват. Те трябва да бъдат специално обучавани, за да се научат да го правят. Затова често околните ги избягват. По същия начин аутистите имат проблем с изразяването и задържането на емоциите си. Те просто не знаят как да ги изразят и затова често ги потискат, създавайки у околните впечатлението, че са безчувствени.
Доста хора смятат, че децата аутисти имат специфични движения като поклащане, пляскане, въртене. И това не винаги е вярно. Зависи в кой край на аутистичния спектър е конкретното дете. Не е изяснено защо някои го правят, но една голяма част от тях се научават да се държат социално приемливо, без да правят натрапчиви движения.
И още, и още митове за аутизма, които трябва да бъдат разпръснати.