„Не мога да облека това. Какво ще кажат хората?“
„Синът на доктора станал шофьор! Как ще гледа хората в очите?“
„Не казвам какво работи татко, защото ще ми се смеят.“
„Ще сложа очила. Така хората ще ме мислят за по-образован.“
Списъкът с подобни реплики е безкраен.
Неговото заглавие е „Данък обществено мнение“.
Никой не си е направил труда да обобщи какво и колко от всичко, което правим, е „за пред хората“. Някога героят на Стефан Данаилов от легендарния филм „От нищо нещо“ се фукаше с „финландска мебел“, на която никой не сядаше, защото беше „за пред хора“. Цели сектори от живота ни са „за пред хора“. Не защото ние непременно харесваме или искаме това, но защото ако не го направим (купим, харесаме), ще паднем в очите на другите.
Децата и тийнейджърите имат своя версия на данъка обществено мнение. Те са готови да стигнат дори до брутални крайности, за да бъдат „куул“ в очите на групата си. Нещата, които ги вълнуват, понякога се струват смешни и глупави на нас възрастните, но те предизвикват у тях абсолютно същите емоции като нашите.
От друга страна,
общественото мнение е прекрасен коректив
на човешкото поведение. То проявява нетърпимост към агресия, насилие, издевателства, корупция и всякакво нараняващо околните поведение. Общественото мнение принуждава немарливите хора да поддържат чистота около себе си, в противен случай ще бъдат отхвърлени от социума; общественото мнение подтиква хората да проявяват гражданска съвест, да се грижат за бездомници, за животни, за хора в нужда; общественото мнение обявява за „добри“ хора, които принасят полза на околните. И когато някой каже, че „не му пука“ за общественото мнение, самоограничава средата и кръга си.
Всъщност, дори хората, които казват, че „не им пука“, по-скоро позират и се опитват отново да привлекат вниманието на общественото мнение. Няма такъв човек, на когото да му е абсолютно безразлично как изглежда в очите на околните. Къде е здравословната граница? Кое обществено мнение може да ни навреди и кое да ни бъде от полза? Чудим се, питаме се и си отговаряме както можем в студиото на „Какво да кажем за…“