„Ние няма да се караме“. Хиляди двойки са заявявали това, абсолютно убедени, че ще стане така. Особено в началото на връзката си. И как да се карат, като всичко е перфектно? Те просто улавят мислите си, нямат търпение да задоволят взаимно желанията си, готови са на всичко за другия. За какво да се карат?
Но и всички, поживели известно време заедно, знаят че това е утопия.
Няма двойка, която да не се е карала поне веднъж.
Е, караниците на всички са различни – едни си говорят културно, без да се обиждат, а други си крещят и замерят с разни предмети; едни се сдобряват след няколко минути, а други си мълчат с месеци; едни прощават и забравят, а други се развеждат.
Често фаталният край на една семейна разправия се дължи на няколко типични, често повтарящи се грешки, които сякаш всички правят. Например:
Намесване на родители и роднини. Самото споменаване семейството на другия в обиден контекст е достатъчно само по себе си за скандал. Обидата към онези, с които ни свързва кръвна връзка, се понася тежко и се забравя трудно. Затова правило номер едно за качествен скандал е: „Споменаването на роднини – забранено!“. В края на краищата, разправията си е между нас двамата, нали така? Няма нужда в нея пряко или задочно да участват целите родове. Защото ние може да си простим и да забравим, но обидените ни майки, братя, бащи – никога!
И още грешки, когато се караме
Или пък да се плашим един друг с напускане и развод. Да, под влияние на гнева човек може да произнесе какви ли не жестоки думи. Но няма нищо по-глупаво от това да се разделите завинаги с човек, когото всъщност обичате, и който е ваша истинска половинка, заради невъздържани крясъци: „Ще се разведа с теб! Не искам да те видя повече!“. Защото, когато гневът се оттече и дойдем на себе си, може да съжаляваме горчиво, но да е вече късно.
Или пък глупавата грешка да тряскаме врати и да отказваме да спим в едно легло след скандал. Или пък, не дай Боже, да прибягваме до насилие. Или пък други глупави грешки, които можем да си спестим, ако се научим да се караме „качествено“.