КЛИЕНТЪТ винаги има право?
Клиентът ВИНАГИ има право?
Клиентът винаги има ПРАВО?
Ние, клиентите, ще отговорим с „да“ и на трите въпроса. Без да се замисляме.
Но ние, търговците, ще мислим дълго и накрая ще се запитаме къде е уловката.
Обичаме да коментираме как България се „слави“ с намусени продавачи и нелюбезни сервитьори. Възмущаваме се, когато попаднем на некомпетентни или груби служители, пишем оплаквания, заплашваме, че повече няма да стъпим там, предупреждаваме приятелите си също да стоят далеч. Позоваваме се на легендарната фраза „клиентът винаги има право“.
Право да бъде груб и нелюбезен от своя страна? Но да очаква мило и културно отношение от другата?
Наистина, трудно е да напишем ясни правила. Всичко се оплита безнадеждно между служебни задължения, наранено его, незадоволени нужди, моментни настроения, финансови интереси и културни догми. Един и същи човек може да се държи по коренно различен начин, в зависимост от ситуацията, от интереса или емоциите си.
Нормално ли е родителите да оставят дечицата си да вилнеят из ресторанта, докато те похапват с приятели, и да очакват сервитьорите да ги пазят и бавят?
Ако сте сервитьори:
Не е нормално! До гуша ни е дошло от тичащи дечица из заведението. Бутат ни, изпускаме съдове, пречат на останалите клиенти и те после идват да се оплакват на нас. Като направим забележка на родителите, отварят такава уста, че за да си спестим скандала, подвиваме опашки. Понякога оставят дори мръсни памперси на масата, да им ги отсервираме заедно с чиниите! Или ни карат да им топлим бурканчета с пюрета в кухнята. Ние да не сме им домашна прислуга!
Ако сте клиенти на съседната маса:
Не е нормално! И ние сме клиенти като тях. Но не можем да си чуем приказката от крясъците на децата. Гонят се и около нашата маса, събарят разни неща, подпират се по нас с мръсните си ръчички и оставят петна по дрехите ни. Такива малки деца нямат място в ресторанта. Който няма на кого да си остави децата, не ходи по ресторанти!
Ако сте родители:
Нормално е, разбира се. Все пак, ние полудяваме с тези деца вкъщи, имаме право на два-три спокойни часа. И ние сме хора, искаме да се отпуснем, да пийнем, да хапнем. Ако ще търчим след децата, по-добре хич да не излизаме. Все пак, плащаме си сметката и дори оставяме бакшиш. А и децата не си изяждат целите порции. На сервитьорите нищо няма да им стане, ако хвърлят по едно око на децата. И без това, не са заети постоянно. Само се подпират на бара.
Какво да кажем за… правата на клиента?