Защо се нарушават границите?
И най-добрите, и най-кротките деца в един момент започват да „пробват“ родителите си. Умишлено нарушават забрани; настояват за неща, които знаят, че няма да получат; проявяват необяснима упоритост за глупости. Причината? Децата имат нужда лично да установят границите си, от сигурност, от увереност, че някой по-мъдър и по-силен от тях държи контрола. На пръв поглед изглежда точно обратното – детето се бунтува срещу авторитета на родителите си, отхвърля го, иска то да бъде господар. А на практика, иска да разбере доколко може да разчита на твърдата дума, на обещанието, на силата на родителите си.
Въпреки това, родителите се объркват – да отстъпят или да не отстъпят? Твърди ли да бъдат или гъвкави? Да предоговарят ли забраните или не? Може би, първото, което трябва да направят, е да обмислят внимателно (и заедно!) всички ограничения, наложени на детето до този момент – не е ли време да се отменят или променят, защото е пораснало; условни или безусловни са те; как точно да въведат промените. След това трябва да решат доколко смятат да бъдат гъвкави, т.е. има ли условия, при които биха отменили дадена забрана или правило. И след това ясно, без загадки и премълчани неща да запознаят детето с новата ситуация. Ако е достатъчно голямо, може дори умишлено да включат „пазарлък“, за да се почувства то част от съставянето на правилника.
Какво да правим, когато се нарушават границите?
После… после идва търпението. И твърдостта. Много е важно да бъдем твърди. Защото наистина е война на нерви. Децата са с много „по-свежа“ психика от нас и удивително издържливи в тази война. Понякога, изтощени от спорове, викове и плач ние просто махваме с ръка и малкият генерал побеждава. А това никак не е полезно за него самия, защото той все още има нужда да знае, че някой по-силен от него държи командването.
Затова, преди всичко са нужни: малко правила, ясни правила, ясни поощрения и ясни наказания. И ако издържите докрай, имате всички шансове да отгледате едно психически здраво, уверено в себе си и щастливо дете.