Когато имаме едно единствено дете

Когато не искаме (или не можем) да имаме повече от едно дете, то става принцът или принцесата на дома. Съвсем естествено фокусът на всички грижи, притеснения радости, амбиции, идеи и спомени е то –

нашето единствено дете.

Но този принц (или принцеса) го дебнат две ужасни опасности които са спестени на неговите връстници с братя и сестри – първо, да се превърне в капризен лигльо, в чиито представи светът се върти в орбита около него, или – в преждевременно пораснало дете, което никога не е било истинско дете, защото е станало „възрастен“ още като малко.

За първата опасност се говори сякаш повече и родителите на единствено дете са нащрек за нея. Но втората е по-сериозна. Защото е замаскирана зад поведение на „вундеркинд“ и е по-скоро източник на гордост, отколкото на тревога за родителите. Единственото дете често говори като възрастен, държи се като възрастен и наистина сякаш е надраснало връстниците си по интелект. Наистина, родителите на единствено дете имат повече време да се занимават с него и да отделят средства за обучението му от родителите с повече деца. Освен това, то няма на кого друг да подражава, освен на тях. А децата се учат чрез подражание. И съвсем естествено усвоява маниери и речник на възрастен. Но! Но това не отговаря на реалната му емоционална възраст. Защото, макар и с джентълменски обноски, то е дете.

Единственото дете – гордостта на мама и татко

Често родителите на такова дете се гордеят с него и изпадат в заблуда, че то наистина е някакъв „мини-възрастен“. И започват да го включват във вземането на семейни решения, които не са по силите му, просто защото то няма нужния опит. И още по-лошо, започват да го включват в конфликтите си, очаквайки то да играе ролята на арбитър, да отсъди зряло. Това е пагубна грешка.

Единствени деца, които са „пораснали“ преждевременно, често имат сериозни проблеми като възрастни. Особено, ако са станали свидетели на конфликти и развод между родителите си. Чувстват се отговорни за това; смятат, че е техен дълг да поддържат равновесието и мира между възрастните. А това е непосилен психически товар за едно дете. Често един ден те самите може панически да се ужасяват от мисълта да създадат връзка или пък да се чувстват отговорни за чувствата на половинката си, и да се измъчват от постоянно чувство за вина.

Така че… ако имате едно дете, оставете го да бъде дете!

Copy link
Powered by Social Snap