Семейството лекува. Това е стара истина. Винаги е утешаващо да знаеш, че си сред хора, които те обичат безусловно. Но не може да се отрече и друга истина – че понякога семейството разболява. Буквално. И това е ужасно – точно спасителният пояс, в който се вкопчваш, за да не се удавиш, да се окаже камък, който те повлича към дъното; да се окаже, че за здравето ти е по-полезно да стоиш далеч от тези, които по презумпция са най-полезни за теб. Някои терапевти стигат в съветите си до бруталност – „Излез от това семейство, не общувай с него, иначе няма да се оправиш.“
Кога семейството разболява?
Когато в него има токсични отношения – доминиращ родител и родител насилник, пренебрегване и изоставяне, манипулация и принуда, условна любов и безусловна критика. Не е задължително източник на интоксикацията да е непременно родител. Това може да е брат, сестра, баба, дядо, дори дете. Просто емоционалната среда е нездрава, никой не може да разчита на никого, всеки се състезава с всеки – с позволени и непозволени средства. Това може буквално да убие човек психически, да го доведе до депресия или друго разстройство; да го направи „душевен инвалид“. Има ли изход? Единият се нарича „бягай!“. Ако ситуацията е непоправима, отдалечаването наистина е най-разумното нещо. Друг изход е поне един от семейството да осъзнае, че средата е токсична, да идентифицира правилно източника и да започне съзнателно да поправя нещата. В идеалния случай се стига до „оздравяване“ на цялото семейство, а в не толкова идеалния поне до някакво подобрение.
Най-често,
когато кажем, че семейството разболява,
се има предвид предимно душевно и психически. Но душевните болки по правило прерастват във физически. Едно необичано и пренебрегвано дете може да стане злоядо, да има проблеми с храносмилането или обратно – да започне да пълнее неудържимо. Една потискана и унижавана жена може да се срине и разболее много сериозно, дори смъртоносно. Един отхвърлян и словесно мачкан мъж може да започне да вдига кръвно и дори да направи инфаркт. Пряката връзка между душевното състояние и физическото здраве е отдавна доказан факт. Още мъдрият Соломон е отбелязал, че „веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите“. И ако семейството води до „унил дух“, е много вероятно да се стигне и до „сухи кости“.
Как семейството да лекува, а не да разболява?