„Семeйството е моето убежище“. „В семейството човек се чувства най-сигурен.“ „Само в семейството човек може да се отпусне и да бъде себе си.“ „Само семейството те приема безусловно.“ „Семейството лекува раните, нанесени от обществото.“…
И е вярно, и не е вярно.
Да, човек се чувства най-добре сред близките си.
Само в семейството си можем да бъдем такива, каквито сме.
Защо, тогава, според психолозите, над деветдесет процента от всички травми, които отключват психически разстройства, са нанесени от семейството?
Още Фройд търси причините за всичко в детството. И наистина, колкото и парадоксално да звучи, точно мястото, където се чувстваме най-сигурни по презумпция, осакатява душите ни най-много. Точно там сме подложени на най-чудовищните манипулации, точно там най-много се възползват от слабостите ни, точно там понякога се чувстваме като оковани.
Тийнейджъри бягат от къщи, за да бъдат „свободни“; хора се развеждат, за да си „върнат свободата“; семейни хора завиждат на самотни за това, че не са „вързани“. Всъщност, това не е нормално. Наистина, в семейството трябва да се чувстваме най-свободни, обичани и сигурни. Защо, тогава, се получава така?
Защото
в много семейства не са научили простичкия урок на уважението към личните граници.
Много хора смятат, че имат пълно право да „знаят всичко“ за половинките, за децата, за роднините си. И ако случайно това им бъде отказано, люто се обиждат и го смятат за нарушение на всемирния закон на любовта. „Аз толкова те обичам, толкова се грижа за теб, а ти искаш да отидеш някъде без мен! Криеш от мен разни неща! Избягваш ме!“ И след това, в зависимост от темперамента, възпитанието и възможностите си, прибягват до манипулации, емоционално изнудване и дори насилие.
Изключително важно, дори жизненоважно е да започнем да се отнасяме към членовете на семейството си като към приятели. Както уважаваме личното пространство на приятелите си, така трябва да го правим и с близките и роднините си. Защото ако не го правим с приятелите си, те просто ни напускат и престават да ни бъдат приятели. Докато нашите майки, бащи, половинки и деца не могат. И затова ние най-безсъвестно ги приклещваме в капана си. Само че, така извършваме две злини едновременно – на себе си и на тях – отблъскваме ги и се обричаме на самота, и посяваме в техните души семето на душевното разстройство. Така че… внимателно!